Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— Не съм насрочвал ревизия — отсече враждебно.
— Разбира се, че не сте — отвърна му Господарят Ли с не по-малка хладина — Когато човек реши да задържи съдържателя на заведение, където се правят противозаконни залагания при боеве между щурци, не го уведомява предварително за идването си.
Ковчежникът се изправи.
— Позволявате си да сравнявате моя отдел с игрална зала за щурци, така ли? — изрева разгневено.
Господарят Ли сви рамене.
— В подобни учреждения със счетоводните баланси понякога стават странни неща По някаква случайност Синът на Небесата е останал с впечатлението, че и в този отдел стават странни неща.
— Бихте ли обяснили какво искате да кажете, господине?
— До императора е достигнала информация, че размерът на таксата, която той е заплатил за освобождаването си от Ада, е бил неоснователно увеличен — каза Господарят Ли. — При това толкова, че попадналите тук погрешно практически се лишават от възможността да се откупят.
— Това е лъжа! — изврещя ковчежникът. — Това е гнусна и безпочвена клевета! Император Тан заплати пропуска си с тринадесет сандъка злато и сребро и оттогава цената не се е изменила.
— Искрено се надявам да е така. Всъщност, затова сме и тук. За да разберем дали системата продължава да функционира безотказно — каза Господарят Ли. — Както навярно си спомняте, Синът на Небесата не разполагаше с пари в брой, така че му се наложи да прибегне до влога на блажения Сян Лян.
Ковчежникът седна отново зад бюрото си. На лицето му се изписа недобра усмивка.
— Императорът наистина постъпи така, но едва след като получи одобрението на министър Цу И — каза благо. — По една случайност в момента аз изпълнявам временно длъжността на министъра. Имате ли формални основания да поискате от мен да ви разреша да ползвате влога на Сян Лян?
Господарят Ли смръщи вежди.
— Защо пък точно неговият влог? Тъй като сме трима, ще ни трябват три пъти повече пари. Не ми се вярва дори и самият Сян Лян да е извършил чак толкова много добри дела, че парите от влога му да стигнат за всички ни.
— Откакто свят светува не повече от двадесет смъртни са сътворили толкова много добри дела, че влогът им да достига тридесет и девет сандъка със злато и сребро — ухили се ковчежникът. — Искрено се надявам да сте в състояние да получите заем от Цзу Цин, свещеникът от Храма на прокажените.
— Е, едва ли върви чак него да безпокоим — рече Господарят Ли, като направи поклон при споменаването на името на свещеника. Бе сложил ръка зад гърба и стиснал пръсти. — Ще ви помоля да имате добрината да проверите влога на…
С Лунното момче се спогледахме. Кой от познатите на Господаря Ли би могъл да е чак толкова добродетелен?
— …на една певица и проститутка на име Утринната скръб — приключи спокойно Господарят Ли.
И двамата едва успяхме да сподавим удивлението си. Ковчежникът започна да се рови в един тефтер, като на една страница пръстът му започва да се плъзва по колонка от имена и цифри. Стори ми се, че щеше да получи удар, когато пръстът му спря да се движи.
— Имате ли доказателства, че ви е позволено да теглите средства от тази сметка? — попита ковчежникът с отпаднал глас.
Господарят Ли мълчаливо взе от Лунното момче гребена за коса, върху който бяха изобразени фениксът и драконът, и го подаде. Ковчежникът докосна с пръст едва видимите знаци и гласът му премина в скимтене.
— Ами защо не ми казахте от самото начало, че сметката ви е обща? Разбира се, моля ви, заповядайте! Подпишете се тук. И тук. И тук.
Лунното момче се подписа там. И там. И там. И на още безброй места. Докато се усетя, вече пъхтях под тежестта на ръчна количка, в която бяха натоварени тридесет и девет сандъка със злато и сребро. Най-отгоре на сандъците се бяха настанили Господарят Ли и Лунното момче, а над тях се извисяваше тържествено държавническият чадър. Ковчежникът ни отведе към една странична врата, като не спря да размахва напарфюмирана кърпичка пред носа си.
— Хайде, дим да ви няма! — изсъска той. Ковчежникът трясна вратата зад гърба ни веднага след като преминахме през нея. Вече бяхме в деветия Ад. Ще си позволя да привлека вниманието на читателите върху него.
Деветият Ад представлява наслада за богословите, но у всички останали хора предизвиква отчаяние. Съгласно разпоредбите в него са настанени „ван су чен“, сиреч хората, загинали при нещастни случаи. Там обаче също така намират убежище и самоубийците, и тези, които са били погребани без полагащите се церемонии, и умрелите преди датата, планирана и заложена в Списъка на живота и смъртта, като например жабокът и неговите лицемерни приятели. В деветия Ад няма никакви мъчения и това е всъщност най-страшното мъчение. Без мъчения няма нито изкупление, нито пречистване и прераждане, така че клетите заблудени души трябва да стоят там цяла вечност.