Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Последва неловко мълчание, което Морисън остави да продължи достатъчно дълго, поради слабото си озлобление — дължеше им поне това. След това добави:
— Както знаят хората от всички нации.
Атмосферата незабавно се разведри и Дежньов шеговито подхвърли:
— Ще видим колко скептични ще бъдем, когато достигнем скептичния възел.
— Надявам се — намръщи се Конев, — че не мислиш да се шегуваш на тази тема, ти, клоун такъв. Надяваме се в този възел да открием мислите на Пьотр Шапиров. Ако не успеем, нашето начинание ще се превърне в нищо.
— Всекиму-своето — отвърна му Дежньов. — С перфектното си управление на кораба аз ще ви закарам дотам. Щом стигнем там, ще уловиш мислите. Или Албърт, ако ти не можеш. И ако се справиш с мислите толкова добре, колкото аз с кораба, няма да имаме причини да бъдем нещастни. Баща ми казваше…
— Баща ти е добре там, където е — сряза го Конев. — Не го споменавай отново.
— Юрий — намеси се остро Боранова, — забележката ти беше непоносимо груба. Трябва да се извиниш.
— Всичко е наред — рече Дежньов. — Баща ми казваше: „Времето за нападение идва, когато някой повтаря казаното в пристъп на гняв и след като е охладил чувствата си.“ Не съм сигурен, че мога винаги да следвам съвета на баща си, но от уважение към паметта му, този път ще пропусна глупавата забележка на Юрий — той мрачно се надвеси над пулта за управление.
Морисън изслуша спора с половин ухо; само Конев се държа неприятно, очевидно защото беше под голямо напрежение. Умът му се върна към нещо друго — към безгрижното дрънкане на Дежньов и предупредително вдигнатата ръка на Боранова.
Отпусна се в седалката си, закопча колана си за по-голяма стабилност и обърна глава към Боранова:
— Наталия? Имам един въпрос.
— Да, Албърт.
— Онези миниатюризирани частици, които се освобождават в нормалната, неминиатюризирана Вселена…
— Да, Албърт?
— След известно време те се деминиатюризират.
Боранова се поколеба.
— Да, както ви каза Аркадий.
— Кога?
— Непредсказуемо — Боранова сви рамене. — Както при радиоактивния разпад на единичен атом.
— Откъде знаете?
— Защото е така.
— Имам предвид, какви експерименти сте провели? Досега нищо не е било миниатюризирано до степента, до която ние сме миниатюризирани сега, така че определено не можете да знаете какво се случва с подобни миниатюризирани частици от преки наблюдения.
— Наблюдавахме събитията при миниатюризацията, която сме достигали и от тях изведохме вероятните закони на поведението на миниатюризираните обекти. Ние екстраполирахме…
— Не винаги може да се вярва на екстраполациите, особено когато излизат извън царството на прякото изследване.
— Съгласна съм.
— Сравнихте спонтанната деминиатюризация с радиоактивния разпад. При деминиатюризацията има ли период на полуразпад? Можете ли да кажете кога дадена миниатюризирана частица ще се деминиатюризира или кога ще го направят половината от определено голямо количество?
— Имаме уравнения за периодите на полуразпад и смятаме, че те са от първи ред — както при радиоактивността.
— Можете ли да обобщавате от един тип елементарни частици към друг?
Боранова присви устни и за известно време потъна в мисли.
— Изглежда, че периода на полуразпад на един миниатюризиран обект е пропорционален на нормалната маса на обекта и обратно пропорционален на интензитета на миниатюризация.
— Така че колкото повече се миниатюризираме, а също и колкото по-малки сме били в началото, толкова по-кратко е времето, през което е вероятно да останем миниатюризирани.
— Точно така — сковано рече Боранова.
Морисън погледна сериозно към нея.
— Възхищавам се от честността ви, Наталия. Не горяхте от желание да ми кажете тези неща. Не ми дадохте информацията доброволно. Но все пак не ме заблудихте.
— Аз съм човек и казвам лъжи само при нужда или поради недостатъци в емоциите или в личността ми. Но аз съм също и учен, и не мога да изопача един научен факт, освен ако причините наистина не са непреодолими.
— Тогава, каква е стойността в нашия случай? Дори и корабът, макар да е много по-масивен от хелиевото ядро, има период на полуразпад.