Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Глава четиринадесета
Сънят не споходи Диабло след предизвикателните въпроси на Девън. Болеше го да признае колко е права. Ако умре преждевременно, Девън ще зависи изцяло от благоволението на безскрупулни мъже. Не пожелава такава участ на никоя жена. Колкото и трудно да му бе да признае, все още прекалено много държеше на Девън, за да я изостави в ръцете на пирати и разбойници.
Какви са тогава възможните варианти? — запита се той мрачно. Преди да срещне Девън, се смяташе за непобедим, а пиратството за единствен начин на живот. Всеки ден поднасяше предизвикателно приключение, каквото никоя друга професия не предлага. А и приходите си заслужаваха риска. От пиратството забогатя достатъчно, за да осигури бъдещите се наследници за поколения напред. Именно мечтата за тези потенциални наследници помрачи мислите на Диабло. Искаше ли синовете и дъщерите му да живеят извън отбраното общество, да бъдат не само избягвани, но и преследвани по цял свят? Твърдият му отговор бе — не.
Може би, продължи разсъжденията си Диабло, е време да промени този преследван от закона начин на живот. Защо да не стане плантатор на Рай или да се засели в Америка. Англия и по-голямата част от Европа бяха недостъпни — съществуваше неизменната опасност някой ден да го разпознаят като страшилището на моретата.
Никога досега пред Диабло не бе стоял въпросът да напусне братството, ала и никога досега не бе имал съпруга и вероятността тя да му роди деца. Той държеше на онова, което спомена пред Девън, че брани своето. Мисълта да я върне в Англия, където тя ще се омъжи за човек като Уинстън, заслужаваше порицание. Тогава да се откаже от пиратството — ето нещо, което определено се налага да обмисли, реши Диабло, докато се въртеше върху проснатото на твърдата палуба одеяло. С три жени на борда не оставаха никакви свободни каюти, а той съзнателно не пожела да пренощува при Девън на койката. Направо се плашеше от въздействието й. Сега му трябваше бистра глава, за да ръководи кораба и контролира екипажа.
Косата на Девън потече като гъст мед по гърба й, когато надигна лице към топлата слънчева светлина. В далечината Бахамските острови — същински наниз от скъпоценни камъни, проблясваха по трептящата водна повърхност. С издути от вятъра платна „Танцуващия дявол“ пореше синьо-зелените вълни. Бързото приближаване към познатите места вдъхваше надежда на Девън и същевременно тя се терзаеше за бъдещето си на тези окъпани в слънчева светлина тревисти брегове. Преди два дни Диабло дойде при нея в каютата. Очевидно страстната нощ бе оставила отпечатък и върху него, защото от тогава тя често го улавяше да я наблюдава замислен. Знаеше, че провокиращите й въпроси не му дават мира и сега тя се чудеше дали вече е решил какво ще прави с нея.
— Към онези далечни острови ли сме се отправили? — попита Карлота, беше се промъкнала до перилата, където Девън се радваше на лекия бриз.
— Да — отвърна Девън, разочарована, че пламенната синьорина наруши усамотението й.
— Той е привлекателен дявол, нали? — отбеляза с въздишка Карлота и погледна към Диабло на капитанския мостик. — Очите му… Никога не съм виждала такива очи. Щом ме погледне и забравям, че съм дама. Само да свирне и съм готова да…
— Не се и съмнявам — прекъсна я Девън грубо. Мечтаеше единствено да остане сама. Не я интересуваше колко пъти Диабло ще легне с Карлота. Или поне така си внушаваше.
Черните очи на Карлота блеснаха презрително.
— Какъв ти е Диабло? Не споделяш леглото му, значи не си му любовница. А Кайл е прекалено прехласнат по Марлена, значи не си и негова. Може би си на някой от екипажа?
Гневът на Девън пламна, а сините й очи изпуснаха пламъци към ехидната Карлота. Крайно време бе португалката да научи истината.
— Аз съм съпругата на Диабло.
— Лъжеш! — изкрещя Карлота. Викът й привлече вниманието на всички наоколо. — Ти си само една курва! Може да си курвата му, но не и съпругата.
— Девън наистина е моя жена, Карлота — прекъсна я Диабло усмихнат. Напълно изненадана от ненадейната му поява, Карлота успя само да се облещи. — Девън никога не би излъгала за нещо толкова сериозно, колкото е нашият брак.
— Защо никой не ми каза досега? — беснееше Карлота.
— Защото не е твоя работа. Нямам навик да разкривам подробности от личния си живот пред хора, които държа като заложници. Да не би да си забравила като каква си на борда на „Танцуващия дявол“?
Девън зяпна — наблюдаваше Диабло с изумление и възхищение. Презрението му към пламенната красавица, която прибягна до всичко, за да го съблазни, бе очевидно. Колко ли мъже, попита се Девън, бе оплела Карлота в сладострастната си мрежа?