Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Токазути — изрече гласът на синкодера, който като че ли идваше от цветните трептящи кръгове.
Асмо се олюляваше. „Токазути, Токазути…“ — кънтеше в ушите му. Стъпалата му сякаш потъваха в кофи с олово, краката му омекнаха и повече не можеха да носят тежестта на тялото. Разсъдъкът му се бранеше срещу съблазънта да си разреши за секунди покой, да се отдаде на мощната притегляща го сила и да се свлече на земята. Със сетно усилие на волята той се вкопчи в кълбото, препъна се няколко пъти встрани, падна на колене, отново се надигна и едва успя да избяга от наркотичните изпарения.
Пое дълбоко въздух и се завлачи по-нататък. Постепенно пламтящите светлинни сигнали избледняха пред очите му. Той се огледа. Албиносът бе изчезнал.
Асмо тръгна обратно към мястото на приземяване. Чрез Зеко осведоми Съвета какво бе преживял.
Лука го очакваше на края на чернозърнестата площ. Той й подаде кълбото. Уско и Зирто му помогнаха да се качи в кабината. Функрафтът се отдели от базата за приземяване. Бързо се изкачиха нагоре и само след минути настигнаха втория функрафт, който бе стартирал преди тях.
Асмо пое бялото кълбо, отвинти го и повдигна горната му част. Откри се лъчистосин кристал с големина на юмрук. Криеше ли структурата на неговите решетки ключовия сигнал за програмиращата електронна памет на администрацията на „кеф“? Асмо взе кристала в ръката си. Върху полираните му повърхности трептеше пречупена многобагрена светлина.
— Какво би могло да означава Токазути? — запита той. — Дали не е кодова дума?
— Предполагам, че е име — каза Лука.
— Защо смяташ така?
— Попитах моя информатор. Езикът на аслотите се състои от светлинни сигнали. Когато те притежават значение, синкодерът може да ги разгадае. Това не е възможно, щом първоначалният смисъл на сигнала се е загубил, както например при имена. В такива случаи за всяко светлинно идентифициране синкодерът слага по една сричка, за да се получи звуково съответствие.
— Звучи убедително — обади се Зирто. — Асмо е питал за местонахождението на Асфенвидон. Следователно възможно е Токазути да е наименование на място. Това съвпада със забележката на Зукинатал „най-високата точка“. Значи притежаваме за понятието Токазути вече две тълкувания, които се допълват: „най-високата точка“ и наименование на място. Ако ни се удаде…
— Историческата формула! — извика Асмо.
— Синкодерът съдържа целия сигнален материал на езика на аслотите. С помощта на историческата формула за един калкулатор трябва да е възможно да реконструира историческото развитие на цветовото значение на „Токазути“. Ако се намери първоначалното значение на сигнала, то може да бъде сравнено с геофизичните данни на планетата. И така трябва да се получи обозначение на място или поне ограничаване на възможните места.
— Нека опитаме — каза Лука. — Задай въпроса на електронната памет. Калкулаторът ще…
— Четиринадесет часа и петдесет и девет минути — съобщи бордовият високоговорител.
Очите на всички се насочиха към високото плато.
От центъра му избухна ярка мълния. Материята се срещна с антиматерия. Анихилационната енергия издигна нагоре грамаден облак прах. За секунди облакът доби формата на червеникава гигантска медуза. Тя бавно се разнесе от вятъра. Мястото, на което се бе намирал Аслодон, бе само димящ кратер.
Лука се извърна и закри лицето си с ръце. Асмо я прегърна и я притегли към себе си. Почувствува, че тя беззвучно плаче. Останалите дафотили стояха бледи, като парализирани, неспособни да отклонят поглед от мястото на унищожението.
Зирто пръв се овладя. С разтреперани ръце сипа на всички по един двоен феликс. Те пиеха и мълчаливо гледаха назад, докато кратерът и червеният облак прах изчезнаха зад хоризонта.
Уско взе синия кристал и го завъртя между пръстите си.
— Това е всичко, което остана от тях — каза той и бързо изпи втора чаша. — Вече ги няма, но те ни предадоха философския камък — лицето му просия. — С него ще се изпълнят желанията, за които в продължение на десетилетия смеехме само да мечтаем. Все още не мога да го проумея. Приятели, ние ще разгромим КАПИНОМА!
Въздействието на питието се почувствува и при другите. Те се отърсиха от вцепенението си и започнаха да си предават от ръка на ръка синия кристал.
— Ние наследихме цял един свят! — извика Уско. — Този кристал ще ни отвори вратата към властта. Ние ще унищожим тази райска ограниченост. Проклет да е КАПИНОМА!