Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Да бъде проклет! — викаха членовете на Съвета.
Лука се освободи от Асмо.
— Не така бурно, Уско. Върху принципите на КАПИНОМА почива цивилизацията на обществото, те са нашата житейска база, колкото и опасни да бъдат въздействията им. Преди да ги унищожим, трябва да сме създали по-добри. Въпросът е как да го направим?
— Необходим ни е само един принцип — извика Зирто без колебание. — Всички трябва да работят!
— Много добре. Но как ще го постигнеш?
— Ще обясним на дафотилите, че работата е от жизнена необходимост за по-нататъшното им съществуване.
— А ако някой не поиска да разбере? Какво ще направиш с него? Ще го принудиш ли да работи?
— Всички ще вършат работата си доброволно — обяви Зирто тържествено, — без каквато и да е било принуда. За тях това ще бъде жизнена необходимост.
Лука се засмя подигравателно.
— Не става така просто, мили мой. Това, което е нужно за живота, се произвежда от зермати и автоматични инсталации в желаното количество. А ти искаш да ме убедиш в необходимостта от моята работа? Или може би трябва да работя, само за да бъда заета?
— Твоят разум ти доказва, че едно общество без работа затъпява. Ти го разбра на собствения си гръб.
— Добре е да се осланяме на разума. Той трябва да ни накара да помислим за икономия на силите. Никоя биологична система не може да си позволи за дълго да ги прахосва за безсмислена дейност.
— Ти слагаш под един знаменател инстинкта и разума. Съзнателната работа може да бъде дело само на човека, тъй като единствено той притежава способността да мисли. Освен това евгениката ни дава възможност да потискаме инстинктите си и на тяхно място да използуваме здравия разум.
— Ако с помощта на генетичната манипулация докараш човека дотам, да не може повече да се държи „неразумно“, ти го превръщаш в зермат! Отнемаш свободата на волята му, а с това и творчеството, което се базира именно на „неразумното“.
— Какво друго можем да направим? — запита Зирто учудено. — Трябва ли да разрушим производствените инсталации, за да създадем по изкуствен начин недостиг? Със сила назад в миналото? Моето чувство ми подсказва, че този път би бил погрешен. Какво мислиш, Асмо?
Асмо бе слушал само с половин ухо. Той бе потресен от унищожението, извършено пред очите му. Една прастара култура бе потънала, едно хилядолетно развитие, с всичките му усилия и идеи, бе заличено безследно. Чувството на безпомощност, на преходност на всяко съществувание, го парализираше.
— Какво каза?
Зирто повтори въпроса си. Асмо размисли.
— Добре — каза той след малко, — ако искате да чуете съвета ми — премахнете зерматите!
— Невъзможно! — извика Зирто смутен. — Как ще се справим без тях?
И членовете на Съвета, които седяха в другия функрафт и следяха разговора чрез Зеко, гласно дадоха израз на възмущението си.
— Прекомерно изискване!
— Да работим — да, но не като прислужници.
— Това предложение наранява достойнството ни!
— Тъжно съществувание би било това, Асмо. Би трябвало все пак да си разрешим малко удоволствие и лукс!
Асмо се въоръжи с търпение. Бе очаквал възмущение и възражения. Те можеха да се съгласят с работата като нещо абстрактно, но още не познаваха последователността й. А да се справят без помощта на зерматите, за тях бе ужасяваща мисъл. Щеше да трае дълго, докато свикнат с нея.
— Къде е границата, между достойната и недостойната работа? — попита той. — Докато съществуват зерматите, дафотилите ще намират претекст след претекст, докато накрая обявят всяка работа за недостойна.
— Ако премахнем зерматите, ще ограничим нашата продуктивност. Това би било регрес!
— Продуктивността не е ваша. Тя е на кефалоидите и зерматите.
— Какво от това? — каза Тонда. — Не мога да схвана защо трябва да се откажем от предимството, с което съдбата ни е дарила.
— Зерматите не са предимство. Те са ви наложени също така, както и КАПИНОМА. Аслотите са ви затворили в златен кафез.
— Те са действували с най-добри намерения. По принцип аз не мога да ги осъждам — каза Зирто.
— Дали намерението е било добро или лошо, отнася се до резултата — отвърна Лука. — Да принудиш мислещи същества към тяхното щастие е насилие. Освен това не е логично да смяташ себе си за разумен, да, дори за безпогрешен, а на другите да оспорваш годността да разсъждават.
— Дори и да се лишим от зерматите, какво ще постигнем? Основната част от работата се извършва от автоматичните производствени инсталации.
— Не става дума за много или за малко работа. Най-напред трябва да успеем да преобразим обществото на дафотилите в отворена система. Това е въпросът, който е от жизнено значение. Повече не трябва да съществуват „табута“. Всички възможности за развитие на човешката дееспособност, за повишаване на познанията, за показване на творческа продуктивност да бъдат използувани. КАПИНОМА ще е валиден само за кефалоидите.