Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Да бе, помисли си той и набра номера от картончето. Две кратки позвънявания, после — запис. За негова изненада, гласът беше женски, със силен акцент и много секси:
Свързахте се „Украински невести“. Моля слушайте внимателно, за да изберете подходящия за вас вариант.
Ако искате да получите наша брошура, моля натиснете едно, оставете име и точен адрес.
Ако искате да се свържете с наш представител, моля натиснете две и оставете телефонен номер, на който да ви открием.
Или… може би е най-добре да посетите подробния ни уебсайт на адрес ukrainebrides — една дума, — точка org. Благодаря ви.
Бърк затвори. Тръшна се назад в леглото, като си мислеше: „Той иска да се жени?! Сякаш си няма достатъчно проблеми и без това.“
Гомес се обади следобед на следващия ден. Първите му думи бяха:
— Здравата си загазил, приятел.
— Какво? Кой се обажда?
— Агент Гомес. — После гласът му се промени изведнъж. Стана почти закачлив. — Нещо против да запиша разговора ни?
Бърк си пое дълбоко дъх.
— Защо да съм загазил?
Гомес се изкиска.
— За записа… нямаш нищо против, нали?
Бърк изскърца със зъби.
— Да — каза той. — Нямам. Та защо да съм загазил?
Прещракване.
— Ами тази сутрин си поприказвах с един човек — започна Гомес и направи пауза за по-голям ефект.
Бърк чакаше. На края не издържа и каза:
— И?
— Поговорих си с агент Коваленко.
— Супер! — отбеляза Бърк.
— Предадох му съобщението, което си оставил. И че си се обадил от Белград. Той беше много заинтригуван как си успял да стигнеш там без паспорта си.
Бърк не знаеше какво да каже. Понечи да смънка нещо за двойното си гражданство, после усети слабостта в собствения си глас и се ядоса — колкото на Гомес, толкова и на себе си.
— Не съм направил нищо нередно, по дяволите.
— Хей! Я по-полека, ако обичаш.
— Само се опитах да помогна. — Направи пауза, после продължи: — И защо Коваленко не ми се обади лично?
На хиляда мили разстояние специален агент Едуардо Гомес стоеше до прозореца на офиса си и гледаше през щорите към дърветата на Гросвийнър Скуеър.
— По работа е — каза Гомес.
— Какво?
Гомес прехапа устни.
— Няколко дни няма да е на разположение.
Всъщност, както Гомес добре знаеше, Коваленко беше в клиника „Мейо“ — отлетял беше за Щатите в отчаян опит да спаси живота си, макар че оставаше неясно от какво. Личният лекар на Коваленко твърдеше, че му няма нищо и че аномалиите в томографското му изследване са често срещани и не са повод за тревога. Но Коваленко не обичаше да поема рискове. Особено когато ставаше въпрос за собственото му здраве. Искаше второ мнение, за предпочитане от американски лекар, който е учил в „Харвард“. Така че беше зарязал разследването и се беше метнал на самолета.
Рей Коваленко беше хипохондрик. Всички го знаеха. Никой не говореше за това. Възползвайки се от отсъствието му, Гомес се беше настанил в неговия кабинет и беше проверил някои от сайтовете, които шефът му бе посещавал често. Находките бяха ужасяващи. Коваленко бе сърфирал из медицински сайтове така, както други сърфираха из интернетското порно.
Центровете за контрол на болести, световната организация за здраве на животните, потребителският гид за редки заболявания бяха на едни от първите места в списъка му с „най-посещавани“. Този човек наистина имаше нужда от помощ. Но като много хора в неговото състояние не искаше и да чуе за това. Беше медицински параноик, чийто водещ житейски принцип беше класифицираният достъп до информация. И не само в личния му живот. Професионалното му битие беше също толкова непрозрачно, може би защото си даваше сметка, че тайните са най-ценната разменна монета в информационната ера.
Затова делегирането на отговорности не му се удаваше добре. А това означаваше, че когато отсъстваше, водените от него случаи зацикляха. И тежко на онзи, проявил нечуваната глупост да си напъха носа там, където не му е работата. В крайна сметка обаче да прикриваш Коваленко не беше трудно. Приемаш пристигащите за него съобщения и си траеш. Всеки може да се справи.
Междувременно човекът от другата страна на линията, онзи в Белград — Бърк, — крещеше:
— Какво означава пък това? „Няма да е на разположение за няколко дни“! Имате ли изобщо представа за какво става въпрос?