Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
Затуй Хурин бил доведен пред Моргот, който знаел за дружбата му с краля на Гондолин; но на всички заплахи Хурин отвърнал с горди и насмешливи слова. Тогава Моргот проклел Хурин, Морвен и всичките им потомци да бъдат вечно обречени на мрак и скърби; и като извел Хурин от тъмницата, сложил го върху каменен трон над Тангородрим. Приковал го там с цялата си магическа сила, а после отново го проклел и рекъл:
— Остани сега тук; и гледай земите, където отчаяние и безброй беди ще сполетят ония, що най-много обичаш. Ти дръзна да ми се присмееш и да оспориш силата на Мелкор, Повелител на съдбините на Арда. Затуй от днес нататък с моя взор ще виждаш и с моите уши ще чуваш; и чак до страшния край на света не ще помръднеш от това място.
И наистина тъй станало; ала казват, че Хурин никога не се унизил да проси от Моргот милосърдие или смърт за себе си или за някого от своя род.
По заповед на Моргот орките след дълъг и изнурителен труд събрали всички тела на загиналите във великата битка заедно с броните и оръжията им и ги струпали на огромна камара насред Анфауглит; и върхът на тая зловеща могила се виждал отдалеч. Елфите я наричали Хауд-ен-Нденгин, сиреч Хълм на погубените или Хауд-ен-Нирнает, що означава Хълм на сълзите. Но върху този хълм израсла буйна трева и единствено той се зеленеел сред цялата пустош, сътворена от Моргот; и вече никоя от неговите твари не посмяла да стъпи върху земята, под която ръждата превръщала в прах мечовете на Елдари и Едаини.
Глава 21
За Турин Турамбар
Белегундовата щерка Риан била съпруга на Хуор, син Галдоров; венчали се само два месеца преди той да замине заедно с брат си Хурин за Нирнает Арноедиад. Когато подир сражението не получила никакви вести от своя любим, тя избягала в пущинака; ала Сивите елфи от Митрим я подкрепяли доколкото можели, а като се родил синът й Туор, всички му станали като родни бащи. После Риан напуснала Хитлум и като отишла при Хауд-ен-Нденгин, легнала върху тая скръбна могила и там издъхнала.
Барагундовата дъщеря Морвен била съпруга на Хурин, владетеля на Дор-ломин; а синът им Турин бил роден през оная година, когато Берен Ерхамион срещнал Лутиен в гората Нелдорет. Имали и щерка на име Лалаит, що означава смях, и брат й Турин я обичал от все сърце; но когато навършила три години, лоши ветрове развеяли из Хитлум тежка болест и тя умряла.
След Нирнает Арноедиад Морвен продължила да живее в Дор-ломин, защото Турин бил едва на осем години, а чакала и нова рожба. Страшни времена били настанали; защото източните племена, които дошли в Хитлум, презирали малцината оцелели от Хадоровия род, отнемали им земите и имотите, потискали ги и поробвали тяхната челяд. Но тъй велика била царствената хубост на владетелката на Дор-ломин, че пришълците не смеели да вдигнат ръце срещу нея или нейния дом; и си шушукали, че е опасна вещица, майсторка на магиите и съучастничка на елфите. Ала въпреки туй тя била бедна и без никаква подкрепа, само тайно я подпомагала една Хуринова сродница на име Аерин, която източният пришълец Брода бил взел за жена; и Морвен треперела от страх, че могат да й отнемат Турин и да го отведат в робство. Затуй си наумила тайно да прати детето при крал Тингол с молба да го подслони, тъй като Берен, син Барахиров, бил сродник на нейния баща и преди нещастието дружал с Хурин. И един ден през есента на Скръбната година Морвен изпратила Турин отвъд планините заедно с двама престарели слуги, като им заръчала да проникнат някак в кралството Дориат. Тъй почнала да се тъче участта на Турин, описана от начало до край в баладата, която се нарича „Нарн и Хин Хурин“, сиреч „Разказ за децата на Хурин“ и е най-дългата от всички балади за ония времена. Тук я излагаме накратко, защото се преплита със съдбините на Силмарилите и елфите; наричат я още „Печалната легенда“, защото е изпълнена със скръб и разкрива най-злите деяния на Моргот Бауглир.
В самото начало на следващата година Морвен родила дъщеря на Хурин; нарекла я Ниенор, що значи ридание. А Турин и неговите спътници, след като минали през безброй опасности, стигнали най-подир до пределите на Дориат; и там били открити от Белег Крепколък, старши граничен бранител на крал Тингол, който ги отвел в Менегрот. Тогава Тингол не само приел Турин, но и го осиновил в чест на Хурин Непреклонни; защото Тингол вече се бил променил и станал благосклонен към родовете на елфическите приятели. После пратил вестоносци в Хитлум при Морвен с молба да напусне Дор-ломин и да дойде с тях в Дориат; но тя все още не искала да изостави дома, където била живяла заедно с Хурин. А когато елфите си тръгнали, пратила по тях Драконовия шлем на Дор-ломин, най-скъпото наследство на Хадоровия род.