Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
Накрая Маедрос, след като събрал колкото можел бойци от племената на елфи, джуджета и хора, решил да нападне Ангбанд откъм изток и запад; възнамерявал да тръгне през Анфауглит открито и с развети знамена. Надявал се по този начин да подмами навън армиите на Моргот, а тогава Фингон щял да удари откъм проходите на Хитлум; и тъй цялата мощ на Моргот щяла да попадне между чука и наковалнята. Уговорено било като сигнал за удара да послужи запалването на огромен огън върху Дортонион.
В утрото на уречения ден, който се падал точно в средата на лятото, звънките тръби на на Елдарите поздравили изгряващото слънце; и на изток се развяло знамето на Феаноровите синове, а на запад вдигнал знаме Фингон, върховен крал на Нолдорите. Погледнал Фингон от крепостните стени на Ейтел Сирион и не видял нищо, тъй като цялата му армия била разположена из горите и долините източно от Еред Ветрин, изкусно укрита от взора на Врага; знаел обаче, че силата е голяма. Защото там се били събрали всички Нолдори от Хитлум заедно с елфите от Фалас и войската на Гвиндор от Нарготронд, а имало и много бойци от човешките племена; отдясно бил отрядът от Дор-ломин с доблестния Хурин и брат му Хуор, а към тях се присъединил Халдир от Бретил с множество люде от горските племена.
После Фингон погледнал към Тангородрим и видял, че мрачен облак е надвиснал над него, а от върха се издига черен дим; разбрал тогава, че Моргот е разгневен и приема предизвикателството. Колебание се загнездило в сърцето на Фингон; и той погледнал на изток да види с проницателния си елфически взор дали се вдига прах из Анфауглит от похода на Маедрос и неговата войска. Не знаел още, че Маедрос се е забавил заради лукавството на Улдор Проклети, който то мамел с лъжовни вести за нападение откъм Ангбанд.
Ала ненадейно от юг се надигнал вик и вятърът го разнесъл от долина на долина, та гласовете на елфи и люде се слели във възглас на радостно изумление. Защото неканен и неочакван Тургон бил отворил портите на Гондолин и водел войска от десет хиляди храбри бойци с лъскави ризници, дълги мечове и копия като неизбродна гора. Щом Фингон чул в далечината да пеят могъщите тръби на брат му Тургон, колебанието изчезнало и той радостно се провикнал:
— Утулие’н ауре! Айя Елдалие ар Атанатари, утулие’н ауре! Денят дойде! Вижте, Елдари и синове човешки, денят дойде!
И всички, що чули мощния му глас да кънти над хълмовете, отвърнали с възглас:
— Аута и ломе! Нощта си отива!
Ала Моргот, който знаел какво вършат и подготвят неговите противници, избрал най-удобния час и като вярвал, че подлите му слуги ще съумеят да забавят Маедрос и да осуетят обединението на враговете му, изпратил към Хитлум привидно могъща армия (а всъщност само част от всичко, що бил подготвил); наредил на войниците да се облекат в тъмни одежди и да укрият всички стоманени оръжия, та тъй успели да стигнат далече по пясъците на Анфауглит, преди елфите да ги забележат.
Пламнали тогава сърцата на Нолдорите и пълководците им поискали да нападнат врага сред равнината; Хурин обаче възразил и ги посъветвал да се пазят от лукавството на Моргот, чиято сила винаги била по-голяма, отколкото изглеждала, а целта му никога не се оказвала такава, каквато я разкривал. И макар че не идвал сигнал за наближаването на Маедрос, а войската ставала нетърпелива, Хурин настоявал да чакат и да оставят орките сами да се погубят с нападение срещу хълмовете.
Но военачалникът, когото Моргот бил натоварил да води западната войска, имал заповед на всяка цена бързо да подмами Фингон от хълмовете. Затова продължил напред, докато челните му редици достигнали бреговете на Сирион от крепостта Ейтел Сирион до потока Ривил и Серехското мочурище; и предните постове на Фингон различили очите на враговете. Предизвикателството обаче останало без отговор и подигравателните крясъци заседнали в гърлата на орките, щом видели безмълвните стени и спотаената из хълмовете заплаха. Тогава военачалникът пратил напред конници със сигнал за преговори и те наближили крепостта Барад Ейтел. Със себе си водели Гелмир, син Гуилинов — благородник от Нарготронд, пленен и жестоко ослепен по време на Браголах. Извели го напред и се провикнали:
— В Ангбанд имаме още мнозина като този, но ако искате да ги намерите, ще трябва да побързате; защото смятаме да им видим сметката веднага, щом се завърнем.