Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
И пред очите на елфите отсекли първо ръцете му, после краката, а накрая главата и захвърлили обезобразения труп.
За зла участ тъкмо в тази крепост бил Гвиндор от Нарготронд, братът на Гелмир. Обезумял от ярост, той препуснал напред, следван от множество конници; настигнали пратениците, съсекли ги и нахлули дълбоко във вражеските редици. И като видели това, всички Нолдори пламнали от гняв, а Фингон надянал белия си шлем, заповядал на тръбачите да свирят и изведнъж цялата армия от Хитлум се втурнала надолу по хълмовете. Като пожар сред сухи тръстики блеснали изтеглените мечове на Нолдорите; тъй стремителен и свиреп бил техният удар, че едва не провалил всички замисли на врага. Армията, която Моргот изпратил на запад, била пометена още преди да се укрепи, а знамената на Фингон прекосили Анфауглит и се развели пред стените на Ангбанд. Начело на схватката все тъй препускали Гвиндор и елфите от Нарготронд, но дори след първата победа нищо не можело да ги удържи; нахълтали през Портата и изклали стражата по стълбищата на Ангбанд, а Моргот треперел върху своя подземен трон, като ги чувал как блъскат по вратите му. Ала храбреците се озовали в капан и били избити всички освен Гвиндор, когото орките заловили жив; защото Фингон не можел да им се притече на помощ. През многобройните потайни врати на Тангородрим Моргот бил изпратил навън основната си армия, която чакала дотогава и Фингон бил отблъснат от крепостта с тежки загуби.
А на четвъртия ден от войната сред равнината Анфауглит започнало сражението, наречено Нирнает Арноедиад, що означава Неизброими сълзи, защото нито една песен или предание не може да побере цялата му скръб. Армията на Фингон отстъпила отвъд пясъците и в последните й редици загинал Халдир, вожд на Халадините; заедно с него паднали повечето му бойци и Бретилският лес напразно ги чакал да се завърнат. Привечер на петия ден, докато още били далече от Еред Ветрин, орките обкръжили хитлумската армия и нападали до зазоряване, стягайки обръча все по-плътно. На сутринта у бойците се зародила надежда, когато дочули роговете на Тургон, който наближавал с армията от Гондолин; защото по-голямата част от тази армия била разположена на юг да охранява Сирионския проход и Тургон удържал бойците си от прибързани атаки. Сега бързал да се притече на помощ на брат си; а Гондолиндримите били могъщи и облечени в ризници, та редиците им сияели като стоманена река под слънчевите лъчи.
Една фаланга от кралската гвардия разкъсала обръча на орките и Тургон с меч в ръка си пробил път до своя брат; и разказват, че радостна била насред жестоката битка срещата между Тургон и Хурин, който стоял неотстъпно до Фингон. Все повече се разгаряла надеждата в сърцата на елфите; тъкмо тогава, в третия час на утрото, отекнали роговете на Маедрос, който най-сетне идвал от изток и знамената на Феаноровите синове се развели зад гърба на неприятеля. Някои казват, че дори и тогава Елдарите са могли да спечелят сражението, стига само всичките им армии да са се били достойно; защото орките трепнали, щурмът им секнал и мнозина вече се готвели да побягнат. Но точно когато предните отряди на Маедрос налитали върху орките, Моргот хвърлил в боя последните си сили, като опразнил Ангбанд докрай. Към Анфауглит се задали върколаци, вълкоездачи, Балрози и дракони, предвождани от своя прародител Глаурунг. Страховита мощ бил придобил Великия червей, както го наричали, та елфи и хора рухвали пред него като покосена трева; нахлул той между армиите на Маедрос и Фингон и ги разпръснал в различни посоки.
Ала ни чрез вълци, ни чрез Балрози или дракони щял Моргот да постигне своето, ако не била измяната на людете. В онзи час се разкрили козните на Улфанг. Мнозина бойци от изтока се обърнали и побягнали, понеже сърцата им били изпълнени с лъжи и страхове; но синовете на Улфанг изведнъж се прехвърлили към Моргот, нападнали в гръб Феаноровите синове и сред настаналата суматоха се устремили към знамето на Маедрос. Не им било писано да спечелят обещаната от Моргот награда, защото Маглор съсякъл водача на измяната Улдор Проклети, а синовете на Бор повалили Улфаст и Улварт, преди сами да паднат пронизани. Но се задали нови отряди от зли люде, които Улдор бил събрал и държал укрити из източните хълмове, та армията на Маедрос не издържала удара от три страни, разпръснала се и побягнала напосоки. Съдбата обаче запазила Феаноровите синове и макар че всички били ранени, нито един от тях не загинал, понеже останали заедно, събрали около себе си последните Нолдори и Наугрими и тъй си пробили изход от обръча, за да избягат на изток към далечния връх Долмед.