Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))». Краткое содержание книги:
— Къде ти е жилището?
А Мим отговорил:
— На висок връх над равнините се издига домът на Мим; Амон Руд го наричат откакто елфите промениха всички названия по тия земи.
Тогава Турин замълчал и дълго гледал джуджето; а накрая рекъл:
— Отведи ни на това място.
На следващия ден поели към Амон Руд, водени от Мим. А този връх бил на самия край на бърдата, които се простирали между долините на Сирион и Нарог и гордо извисявал глава над околната камениста пустош. Но стръмната му сива корона била почти напълно гола, само червената трева серегон впивала корени в скалите. И когато шайката на Турин наближавала, залязващото слънце пробило облаците и озарило върха; а серегонът тъкмо бил разцъфтял. Тогава един от разбойниците промълвил:
— Кръв има по този връх.
Но Мим ги превел по тайни пътеки нагоре към стръмните склонове на Амон Руд; и пред входа на пещерата се поклонил на Турин с такива слова:
— Влез в Бар-ен-Данвед, Дома на откупа; защото тъй ще се нарича от днес нататък.
Ето че друго джудже с факла в ръката излязло насреща им, казало нещо на Мим и двамата бързо хлътнали в мрака на пещерата; ала Турин ги последвал и накрая стигнал до дълбока зала, където мътно светели железни фенери, закачени на вериги. Там заварил Мим на колене до каменно ложе край стената — клетникът си скубел брадата, и през ридания повтарял едно и също име; а на ложето било проснато трето джудже. Пристъпил Турин до Мим и му предложил помощ. Тогава Мим вдигнал взор към него и отговорил:
— С нищо не можеш да ми помогнеш. Защото този тук е моят син Хим и вече е мъртъв, пронизан от стрела. Издъхнал по залез слънце. Тъй казва другият ми син Ибун.
Жалост изпълнила сърцето на Турин, та рекъл на джуджето:
— Уви! Ако можех, бих върнал назад оная стрела. Сега този дом с право ще се нарича Бар-ен Данвед; ако някой ден се сдобия с богатство, ще платя откуп в злато за твоя син като знак за дълбока скръб, ако и да знам, че с туй не ще облекча сърцето ти.
Тогава Мим се изправил и дълго гледал Турин.
— Чух те — продумал той накрая. — Говориш като знатно джудже от древните времена; затова съм тъй изумен. Сега сърцето ми претръпна, макар и да няма утеха за него; и ако желаеш, можеш да живееш в този дом, защото аз ще платя обещания откуп.
Тъй се заселил Турин в потайния дом на Мим върху Амон Руд; разхождал се по зелената морава пред пещерата и гледал на изток, запад и север. Колчем погледнел на север, съзирал Бретилския лес със зеления връх Амон Обел по средата и сам не знаел защо взорът му все се стреми натам; всъщност сърцето му предпочитало северозападната посока, където отвъд безбройни левги му се струвало, че различава в небесното подножие Сенчестите планини, стените на неговия роден край. Но привечер Турин гледал на запад към залеза, докато червеното слънце бавно потъвало в мъглите над далечните брегове и долината на Нарог чезнела в дълбоки сенки.
По онова време Турин често разговарял насаме с Мим и седнал в някое уединено кътче слушал разкази за древни премъдрости или за дългия живот на джуджето. Защото Мим произхождал от ония джуджета, които в прастари времена били прокудени от великите градове на своите събратя в далечните източни области и още преди завръщането на Моргот бродели на запад към Белерианд; но с времето те загубили прежната сила и ковашкото си умение, свикнали да живеят потайно и да крачат с прегърбени плещи и боязливи стъпки. Преди джуджетата от Ногрод и Белегост да дойдат на запад от планините, елфите в Белерианд не знаели що за твари са туй, та ги преследвали и избивали; после обаче ги оставили на мира и ги нарекли Ноегит Нибин, което на синдарински език означава калпави джуджета. Те не обичали никого освен себе си и макар да се страхували от ненавистните орки, също тъй ненавиждали и Елдарите, а най-много Изгнаниците; защото смятали, че Нолдорите са им отнели родните земи. Много преди крал Финрод Фелагунд да дойде отвъд Морето, тия джуджета открили пещерите на Нарготронд и започнали да дълбаят из тях; и дълбоко под Голия връх Амон Руд с бавен и търпелив труд разширили подземните зали през дългите години, когато живеели там, без да ги тормозят горските Сиви елфи. Но по времето на нашия разказ те съвсем западнали и накрая изчезнали от Средната земя, ако не се броят Мим и двамата му синове; а дори и за джудже Мим бил престарял неимоверно — престарял и забравен от всички. Отдавна не звънял чук в неговите ковачници, а бойните топори ръждясвали и имената им се помнели само в най-древните легенди на Дориат и Нарготронд.
Но когато зимата наближила към средата си, откъм север налетял незапомнен сняг и Амон Руд бил затрупан; говорело се, че зимите в Белерианд ставали все по-люти откакто нараснала мощта на Ангбанд. Само най-храбрите дръзвали да излизат навън, настанал глад и мнозина се разболели. Ала през един сумрачен зимен ден сред разбойниците се появил някой, който изглеждал като могъщ мъж с бяло наметало и бяла качулка; без да каже нито дума, пристъпил той към огнището. А когато изплашените хора наскачали, гостенинът се разсмял, отметнал качулката и измъкнал изпод плаща си голям вързоп; и в светлината на огъня Турин отново съзрял лицето на Белег Куталион.