Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
Напоследък във Френч-ден се чувствуваше скрито вълнение, което възбуждани: младите глави. Работата е там, че иа 10 юни завършваше едногодишният мандат на Гордън като вожд на остров Черман.
Във връзка с това ставаха преговори, тайни съвещания, може да се каже — дори интриги, които не можеха да не вълнуват сериозно този малък свят. Гордън, разбира се, гледаше да бъде безучастен. А на Бриан като французин по произход никак не му се искаше да управлява колония от малчугани, в която англичанчетата представляваха мнозинство.
Скришом, без да се издава, от тим избори най-много се безпокоеше Донифан. С необикновения си ум, със своята смелост, в която никой не се съмняваше, очевидно той би имал големи шансове, ако пе беше високомерният му характер, властолюбивият му нрав и недостатъците на завистливата му душа.
Но било защото се чувствуваше уверен, че ще успее да измести Гордън, или пък защото гордостта му пречеше да проси гласове, той си даваше вид, че стои настрана. Но това, което Донифан не вършеше открито, приятелите му го вършеха вместо него. Уилкокс, Уеб и Крос скришом „обработваха“ другарите си да гласуват за Донифан, особено малките, поддръжката па които беше цепна. И тъй като нямаше никакъв друг кандидат, Донифан с основание можеше да смята избирането си за осигурено.
Дойде 10 юни.
Гласуването бе определено за след обед. Всеки трябваше да запише на листче името на тоя, за когото искаше да гласува. Мнозинството от гласовете щеше да реши въпроса.
Гласуването започна в два часа под ръководството на Гордън и премина с оная сериозност, с която англосаксонците се отнасят към всяка дейност от тоя род.
А когато свърши преброяването на гласовете, получиха се следните резултати:
Бриан — осем гласа
Донифан — три гласа
Гордън — един глас
Нито Гордън, нито Донифан бяха пожелали да участвуват в гласуването. А Бриан бе гласувал за Гордън.
Като чу обявяването на този резултат, Донифан не можа да скрие разочарованието си и силното раздразнение.
Бриан, много изненадан, че бе получил мнозинството на гласовете, в първия момент искаше да се откаже от оказаната му чест. Но сигурно му хрумна нещо друго, защото като погледна братчето си Жак, каза:
— Благодаря, другари, приемам!
От тоя ден Бриан стана за една година вожд на младите колоиисти на остров Черман.
IV
Сигналната мачта. — Големи студове. — Фламингото. — Пързаляне с кънки. — Ловкостта на Жак. — Неподчинение на Донифан и Крос. — Мъглата. — Жак в мъглата. — Оръдейните изстрели от Френч-ден. — Черните точки. — Поведението на Донифан.
Като спряха избора си на Бриан, другарите му искаха да изразят признателност за отзивчивия му характер, за смелостта, която проявяваше във всички случаи, от които зависеше съдбата на колонията, за неуморната му преданост към общите интереси. От деня, когато, така да се каже, пое командуването на шхуната при пътуването от Нова Зеландия до остров Черман, той никога не бе отстъпвал пред опасности или трудности. Макар и да беше от друга националност, всички го обичаха, и големи, и малки — особено последните, за които се грижеше непрестанно с такова старание и които бяха гласували единодушно за него. Само Донифан, Крос, Уилкокс и Уеб отказваха да признаят качествата на Бриан; но дълбоко в душата си те много добре знаеха, че са несправедливи към най-достойния от другарите си. Макар и да предвиждаше, че този избор ще изостри още повече съществуващите вече раздори, макар и да се страхуваше, че Донифан н сподвижниците му ще вземат някакво опасно решение, Гордън не пестеше поздравленията си към Бриан. От една страна, поради вродената си справедливост той не можеше да не одобри направения избор, а от друга, предпочиташе да се занимава само със сметководството на Френч-ден.
Още от този ден обаче пролича, че Донифан и тримата му приятели са решили да не търпят това положение, при все че Бриан се зарече да не им дава никакъв повод за спречкване.
Колкото до Жак, той се учуди, като видя, че брат му приема резултата от гласуването.
— Значи си готов? — му каза той, но не довърши мисълта си, която Бриан допълни вместо него, като му отговори шеннешком:
— Да, готов съм да сторя дори много повече, за да изкупя провинението ти!
— Благодаря, батко — отвърна Жак, — и не ме жали!
На другия ден започна отново всекидневният живот, който дългите зимни дни щяха да направят толкова еднообразен.
Най-напред, преди големите студове да възпрепятствуват всякаква екскурзия до залива Слуи, Бриан взе една твърде полезна мярка.