В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Да! Да! Да! Вярно е, че личността е само оръдие на Индивидуалността, Неин инструмент, Неин ратай за събиране на нужния опит и знания от земната нива. Много личности е използвала Индивидуалността, т.е. Висшата Триада, като инструмент за събиране на необходимия ú опит и знание на земната нива, прибирайки жътвата на земните въплъщения. Не винаги това е било успешно, тъй като понякога, и то нерядко, личността съсредоточава смисъла и целта на съществуването си изключително върху себе си, забравяйки, че тя е само изпълнител на разпоредбите на своя господар — Безсмъртната превъплъщаваща се Триада. Тогава истинският смисъл на живота се е губел, а животът в плътното тяло се е превръщал в безцелно губене на време, колкото и добри да са изглеждали външните условия на този живот — дори и в царски палати, дори и в цялата земна слава. Ако съществуването в плът е загубило своя единствен смисъл, то животът е бил преживян безполезно. Единствено чрез посредничеството на своите послушни слуги — тялото и личността, господарят може да извлече от земното пребиваване всичко, което му е необходимо за по-нататъшното развитие и придвижване. Този смисъл на земното съществуване трябва да бъде гравиран с огън в смъртното съзнание на личността. Къде ще бъде отнесен ездачът, изпуснал юздите на бесните коне и къде ще бъде отнесен корабът, загубил управлението си? Конете — към пропастта, а корабът — към гибел. И юздите, и кормилото са в ръцете на Индивидуалността. Духът слага юзда на всички чувства, мисли и действия на своя слуга — личността през даденото въплъщение и през всички последващи въплъщения в бъдещето. Добре е ако още приживе съзнанието на личността започне да се възвишава и съсредоточава в Безсмъртната Триада, превръщайки личността само в изпълнител на дадените указания. За какво е борбата между нисшата и висшата диада, ако още тук на Земята можеш да победиш и да подчиниш на своето висше „Аз“ действията на своето лично начало. Когато Познаващият казва: „Аз, сам по себе си, съм нищо“, той има в предвид своята смъртна личност — временна, малка и ограничена от тялото и другите останали условия на земното съществуване. Със смъртта се прекратява съществуването на личността — човекът със своето облекло, име, адрес, лична карта, вещи, социално положение — и всичко, свързано с даденото въплъщение, приключва. Остава само това, което е събрано за Триадата и то е всичко, което има значение за живота. Така отричането от личното начало или неговото овладяване и пренасянето на съзнанието в Безсмъртната Индивидуалност, ще бъдат най-трудно достижимите придобивки на духа. (4.50)