„Ти не си най-умелата убийца на Рим!“, помисли Клавдия, която седеше в сянката на градинските дървета и крадешком поглеждаше към Агрипина на каменната пейка отсреща. Утрото все още беше прохладно, предната нощ се появи вятър и донесе освежителен повей. След като Салуст вчера си тръгна, Клавдия прекара деня в трескава подготовка за днешния сблъсък. Нарцис се върна с цял куп новини как „намирането“ на свещения меч донесло на Тимотей и него милостта и щедростта на императрицата. Тя ги наградила с цяла кесия с монети и ги поканила да се присъединят към императора в официалната ложа на идващите игри. Нарцис беше толкова преизпълнен с радост, че Клавдия се принуди да му напомни, че те всъщност не бяха намерили меча и ако истината стане известна, настроението на императрицата може страшно да се промени. Клавдия не възнамеряваше да тормози никого, на нея просто й трябваха вниманието и сътрудничеството на Нарцис. Благодарение на предупреждението й поведението на бившия роб рязко се промени и той стана сериозен и бдителен.
— Мислиш ли, че императрицата подозира нещо? Не мислиш ли, че по-късно тя може да ни заплаши с наказание, ако разбере истината?
— Никога няма да го чуе от мен! — прошепна Клавдия — най-добре ще е да приемеш възнаграждението й, да се радваш на милостта й и да си държиш устата здраво затворена. Знам, че Тимотей ще постъпи точно така. Слушай сега, Нарцисе, единственото, което научих за теб, е, че имаш вроден актьорски талант и сега имам работа за теб.
Настроението на Нарцис се подобри, когато Клавдия му разказа какво е замислила за срещата си с Агрипина. Той доказа, че е способен ученик и скоро усъвършенства изражението, което трябваше да има, и онова, което трябваше да каже. Валенс също беше привлечен в заговора. Старият военен лекар нямаше нужда от подканяне. Той искрено оплакваше приятеля си и изгаряше от нетърпение да подири справедливост за неговата ненавременна смърт. Всички се събраха в градината и Валенс помогна на Нарцис, като го научи на някои имена и понятия, какво да прави и как да седи. Клавдия настоя двамата да изпипат ролите си до съвършенство, единствената й тревога беше да не би Агрипина да познае Нарцис и да проумее примката, който се затягаше около нея. Освен това тя въвлече и Полибий в заговора. Чичо й се закле да мълчи.
— Не искам да пиеш — предупреди го Клавдия — защото ако си отвориш устата в трапезарията, скоро половината Рим ще знае плана ни.
Полибий обеща и се закле в мъжествеността си, че и дума няма да излезе от устата му.
Клавдия работи дълго, опитвайки се да не мисли как Муран се подготвя за битката, която щеше да се състои на утрешния ден. Затова й беше много трудно, когато жилавият и стегнат Муран, избръснат и възвърнал свежия си вид, пристигна в кръчмата вечерта, непосредствено след залез слънце. Клавдия имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от тъжния му поглед, от спокойната му смелост и увереност, които грижливо прикриваха собственото му, изпълнено със страхове очакване. Той остана само час, поседя при нея в градината, прегърна я пламенно и нежно я целуна, преди да си тръгне.
Клавдия седна и плака, докато Нарцис и Валенс не пристигнаха да я утешат, но болката от прощаването с Муран още пробождаше сърцето й и тя не изпитваше нито съчувствие, нито капка доброта към онази предателка и убийца, онази разглезена кучка, която като муха летеше към мрежата й. Агрипина пристигна, когато утрото почти преваляше, с развяваща се черна коса, с нацупена уста и подрънкващи кървавочервени украшения. Не показваше нито вина, нито страх, държеше се по-скоро самодоволно, придружавана от двама нахалници — следовници на Даций, ако се съдеше от външния им вид. Океан задържа тази прелестна двойка в кръчмата, а разбъбрилата се като лястовичка Клавдия отведе Агрипина в градината. Посетителката на Клавдия започна да губи спокойното си държание, боязливо поглеждайки към портика, където Полибий стоеше на стража, готов да предотврати всяка намеса.
— Пратеникът ти каза — обърна се Агрипина към Клавдия, — че си имала някаква много ценна вещ, принадлежала на Спицерий.
— Да, така е казал пратеникът! — Клавдия се почеса по главата и се наведе към нея. — Сега, Агрипина, слушай. Искам да държиш голямата си уста затворена. Не желая да те плаша, но ако тръгнеш към кръчмата, чичо ми ще ти напомни, че имам могъщи приятели в двора. Работя за AGENTES IN REBUS — знаеш кои са, нали? Мъже и жени, които могат да смажат всички подобни на теб разглезени негодници; те са верни на императрицата и никому другиму.
