Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
Агрипина започна да преглъща с мъка, устните й беззвучно шаваха. Клавдия предположи, че тя проклина собственото си безразсъдство, задето е дошла тук.
— Мога да си тръгна! — избухна Агрипина, потропвайки с тъмночервените си сандали.
— Може да опиташ! — Клавдия вдигна бокала си и я поздрави. — Знаеш ли какво си мислех, Агрипина? Че не си най-изкусният убиец в Рим. В действителност ти си глупава убийца, която си мисли, че никой не може да прозре измамните й, мръсни номера.
Агрипина скочи и подхвана робата си.
— О, я сядай! — Клавдия измъкна камата си и така разсече въздуха с нея, че Агрипина бързо отстъпи назад и се тръшна на предишното си място. Трепереше и страхливо поглеждаше към кръчмата.
— Ти си убийца! — усмихна се Клавдия. — А освен това си и глупачка. Опита се веднъж да убиеш Спицерий и оплеска всичко с надеждата, че Муран ще довърши работата. Сетне пак се опита, убедена, че си много хитра.
— Не знам за какво говориш — отвори уста Агрипина — Нямаш никакви доказателства!
— О, имам премного! — Клавдия се обърна. — Чичо, може ли да поканя посетителите ни да дойдат при нас?
Полибий отстъпи и Валенс, придружаван от Нарцис, излезе от кръчмата и тръгна към двете жени през тревата. Клавдия се закле да удържи сериозния си израз. Тя и Валенс бяха свършили великолепна работа. Нарцис бе преобразен. Косата му беше подстригана, лицето намазано с благовонно масло, туниката и робата възможно най-добрите, нямаше човек, който да не се възхити на пръстените със скъпоценни камъни, върху които стоеше емблемата на Асклепий, както и на полираната тояга, украсена с ястребови крила и всевиждащото око на египетския бог Хор. Дори походката на Нарцис беше като на учен лекар, на какъвто се преструваше, с леко склонена на една страна, сякаш натежала от ученост глава, с разкривено в гримаса на цинично превъзходство лице и презрително свита уста, сякаш беше захапал слива, а после бе открил, че тя е кисела.
— Струва ми се, познаваш Валенс! — махна с ръка към нея Клавдия. — А това е Нарцис, лекар специалист от „Домът на живота“ при храма на Изида в Александрия. Специалист по болестите, от които страдат мъжете.
Валенс кимна към Агрипина и приклекна до Клавдия. Нарцис, който сякаш се интересуваше повече от ноктите си, отколкото от нещо друго, огледа Агрипина от горе до долу, сякаш беше някакъв неприятен симптом, после претенциозно помаха с пръсти към нея като подкана да иде и седне до него на градинската пейка. Той притисна тоягата между коленете си и се усмихна на Клавдия.
— Скъпа! — провлеченият му говор бе толкова подчертан, че Клавдия присви устни да прикрие усмивката си. — Скъпа, толкова съм доволен, че нямаш грим! — обърна се и тикна пръст към носа на Агрипина. — А ти, драга моя, трябва повечко да внимаваш! Имаш повече грим по лицето си, отколкото боя има по стените на някоя вила. Никога не знаеш какво съдържат тези мазила и масла. Казвах същото на скъпия Спицерий; сигурно си забелязала, че това златно момче бе престанало да се гримира? И пак ще ти повторя, драга, ти знаеш толкова малко за медицината. Очевидно е, искам да кажа — клепачите му потръпнаха. — Какво, в името на боговете, те кара да мислиш, че сокът от горчиви бадеми е любовно биле, лек срещу импотентност, докато всъщност… — Нарцис отметна глава и се задави от смях — … е, ако трябва да съм честен, то е лек, нали така? Искам да кажа, че изчезват всички болести — лицето му стана сериозно. — Включително и самият живот.
Агрипина ужасено го гледаше.
— За какво говориш? — извика тя. — Ти си, ти си…
— Лекар! — усмихна се Нарцис. — Аз съм лекар, Спицерий не ти ли е разказвал за мен? — той се тупна по бедрата. — Бедният човек, имаше проблеми там долу, това често се среща. Много войници, бойци и борци се оплакват, че мъжествеността им е пресъхнала. Искам да кажа, обикновено нищо лошо не им се е случило — докосна с ръка главата си встрани. — Проблемът е повече в мозъка и сърцето, отколкото другаде. Нарушено равновесие на телесните течности — той въздъхна. — Милият Спицерий, беше толкова разстроен! Желаеше те, драга, но мислите му бяха черни.
— Какво е това? — направи опит да се изправи Агрипина, но Нарцис се примъкна по-близо до нея и стисна китката й.
— Няма да те оставя, драга! Разбираш ли, аз съм твой приятел. Може да имаш нужда от помощта ми, защото тези добри люде тук мислят, че си отровила Спицерий. Наистина ще трябва да седнеш и да ги изслушаш, както и аз ще те изслушам, преди да съм променил намеренията си!