Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
Нечий глас вдясно от него каза:
— Наистина впечатляващо, нали?
Тал се обърна и видя Куинси де Касъл, търговец от Батира, с когато бе играл хазарт няколко пъти.
— Чуждите умове ли четем? — попита го с усмивка.
— Не — отвърна търговецът. — Ако можех, нямаше да загубя толкова пари от вас на карти, Тал. Просто, видях, че се възхищавате на блюдото, и предположих реакцията ви.
— Наистина впечатляващо — повтори Тал.
— Е, както казват, „не е зле да си крал“. Позволява на човек да си угажда с всякакви благини.
В този момент церемониалмайсторът удари в пода с обкования с желязо връх на служебния си жезъл.
— Благородни гости, дами и господа, кралят!
Всички очи се извърнаха към сводестия вход откъм кралските покои и там, понесъл се плавно по коридора, се появи крал Карол Шести. Мъж на средна възраст, който все още изглеждаше стегнат и здрав като на двайсет и пет, кралят придружаваше пълничка, но приятна на вид жена, увенчана с малка коронка.
— Кралицата и кралското семейство! — обяви церемониалмайсторът.
Всички се поклониха, а кралят каза:
— За нас е удоволствие да се върнем към празненствата. Тази нощ сме неофициални!
Изявлението бе посрещнато с почтителни аплодисменти и гостите започнаха да се връщат към предишните си занимания.
Тал се обърна към Куинси.
— Присъствали ли сте на подобни събития?
— Разбира се, но този път събирането е неофициално. Чух, че на турнира ще присъстват толкова много хора, че в двореца няма достатъчно столове, за да се настанят всички. Заради това ни се предлага този бюфет, както и в следващата зала, и в по-следващата.
Тал кимна.
— Вече се чувствам по-малко поласкан от поканата тук, отколкото допреди минута, драги Куинси.
Мъжът се засмя.
— Не мислете, че сте пренебрегнат. Срещу всеки от нас, поканените тук, извън портите има трима, които съжаляват, че не са вътре. Аз съм тук само защото търгувам с кралския снабдител вече от двадесет години и съм бил на състезанията и преди. Това ще е третият ми турнир. Вие сте между фаворитите, от които се очаква да спечелят златната сабя, Тал, и като такъв несъмнено трябваше да бъдете поканен. Очаквайте кралят да размени няколко думи е вас.
— Не знам какво да кажа обаче — отвърна Тал.
— Не говорете много, смейте се на шегите му и се съгласявайте с всичко, което каже. Това е начинът да се оправяме с крале.
— Благодаря ви за съвета.
Разделиха се и Тал тръгна през трите зали, за да поздрави онези, които познава, и да кимне вежливо на всеки, който му кимне първи. След два часа един паж го намери и го попита:
— Сър, вие ли сте скуайър Тал Хокинс?
— Да — отвърна той.
— Кралят ви очаква, сър. Последвайте ме.
Момчето го поведе обратно към централната зала. Кралят стоеше в ъгъла с кралица Гертруда и други членове на фамилията, момче на не повече от тринадесет, което трябваше да е принц Констънтайн, и още две момчета и едно момиче. По-малките деца изглеждаха отегчени, но стояха кротко, явно полагаха усилие да покажат царственото си възпитание.
Пажът заговори тихо на ухото на един слуга, който на свой ред заговори в ухото на церемониалмайстора. Церемониалмайсторът кимна отсечено към Тал и заяви:
— Ваше величество, позволете да ви представя Талвин Хокинс, скуайър на Морган Ривър и Белкасъл, баронет на Силвърлейк.
Тал изпълни най-изискания си дворцов поклон, без да отвори уста. Беше достатъчно благоразумен, за да не заговори преди краля.
Крал Карол се усмихна.
— Чух за вас, сър. Казват, че се залагат солидни суми, че вие ще спечелите турнира.
— Ваше величество, твърде великодушен сте към мен — отвърна Тал. — Всъщност бих имал голям късмет, ако успея да се наложа над майсторите на фехтовката, които се събират тук за двубоите.
— Скромен сте — отвърна кралят със смях. — Чувам разни неща. В Двора на майсторите няма тайни.
— Ваше величество, на това съм готов да повярвам — отвърна Тал.
Усмивката на краля се разшири и след миг той каза:
— А, ето че при нас идва един, който ще се постарае да ви попречи да спечелите златната сабя.
Тал се обърна и видя приближаваща се група мъже. Усмивката му замръзна, докато кралят казваше:
— Скуайър Талвин, позволете да ви представя нашия братовчед Каспар, херцог на Оласко.