Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Не мърдам от тук!
— Никой не те пита, миличка — заяви Еди и застана зад инвалидната количка. Дета отново се задърпа, опитвайки се да се освободи, но Стрелецът я беше завързал така, че от резките и движения коженият ремък се стегна още повече. Скоро тя осъзна това и прекрати опитите си. Беше по-опасна от гърмяща змия, но изобщо не бе глупава. Обърна се и погледна Еди, а усмивката и беше толкова ужасяваща, че младежът инстинктивно се отдръпна. Никога не беше виждал подобно сатанинско изражение.
— Е, може и да се повозя — изсъска Дета, — ама не докъдето си мислиш, бял сополанко. И хич не си въобразявай, че ще се разбързам.
— Какво искаш да кажеш?
Тя отново се обърна и презрително се усмихна.
— Скоро ще разбереш, малкия. — Безумните и но непреклонни очи се втренчиха в Стрелеца. — И двамата ще разберете.
Еди сграбчи ръкохватките, монтирани на облегалката, и пътниците отново поеха на север по брега, който изглеждаше безкраен; сега след тях оставаха не само отпечатъците от подметките им, но и следите от колелата на инвалидната количка.
9
Денят се оказа истински кошмар. Когато се движиш сред еднообразна местност, е изключително трудно да изчислиш изминатото разстояние, но Еди знаеше, че пълзят като костенурки. Знаеше и каква е причината. Да, знаеше.
„Скоро ще разбереш, малкия, И двамата ще разберете“ — беше казала Дета. След по-малко от час Еди действително започна да разбира.
Първият проблем, който възникна, беше с бутането на инвалидната количка. Ако брегът беше покрит със ситен пясък, задачата му щеше да бъде непосилна — все едно да се опитва да шофира автомобил сред огромни снежни преспи. За щастие тук пясъкът беше едрозърнест и все пак тикането на количката съвсем не беше лесно. Известно време се движеше безпрепятствено, под колелата хрущяха счупени раковини и хвърчаха камъчета, сетне ненадейно попадаше в трапчинка с по-ситен пясък и със сетни сили успяваше да го изтласка напред, докато „пътничката“ злобно се усмихваше. Пясъкът жадно засмукваше колелата. Налагаше се младежът едновременно да бута и да натиска с всичка сила ръкохватките, в противен случай имаше опасност количката заедно с „пътничката“ да се преобърне.
Дета се кискаше, докато той се мъчеше да я предпази от падане.
— Забавляваш ли се, сладурче? — провикваше се всеки път, когато колелата затъваха в трапчинка със ситен пясък.
Веднъж Стрелецът понечи да се притече на помощ, но Еди му направи знак да се отдръпне.
— Ще дойде и твоят ред. Ще я бутаме на смени. — „Ала ми се струва, че моите смени ще бъдат много по-дълги, отколкото неговите — прошепна някакъв вътрешен глас. — По всичко личи, че едва се държи на крака, камо ли да бута тежката инвалидна количка. Не, сър. Боя се, че това удоволствие ще бъде само за теб. Знаеш ли, това е Божие наказание. Толкова години си се боцкал с иглата и никога не ти е хрумвало, че ще се окажеш в ролята на «бутало».“ Той се изсмя почти беззвучно.
— Защо ти е толкова весело, сополанко? — попита Дета и макар да се стараеше да говори подигравателно, в гласа и прозвучаха гневни нотки. „Господарката смята, че в момента нямам никакъв повод за смях — помисли си той. — Абсолютно никакъв. Навярно ще се постарае да направи живота ми още по-черен.“
— Няма да разбереш шегата, миличка. Зарежи тази работа.
— Много скоро ще зарежа теб — изсъска тя, — Ще зарежа теб и гадния ти приятел, ама първо ще ви нарежа на парчета и ще ги разхвърлям по целия скапан бряг. Да си сигурен, че ще го направя. А междувременно спри да дрънкаш — по-лесно ще ти бъде да буташ. Задъхал си се като локомотив.
— За сметка на което ти бърбориш за двама — изпъхтя Еди. — Как ти издържа душата?
— Трай, че ще взема да си пусна душата право в гадната ти физиономия.
— Само обещаваш. — Той избута количката от поредната трапчинка върху по-твърд пясък и известно време се движи безпрепятствено. Слънцето още не беше достигнало зенита си, ала той вече се беше изпотил.
„Очертава се забавен и поучителен ден“ — помисли си.
Спирането беше вторият проблем.
Бяха се озовали на участък, където почвата беше по-твърда. Еди забута по-бързо количката, надявайки се, че ако поддържа същото темпо, инерцията ще му помогне да прескочи следващия пясъчен капан.
Внезапно количката престана да се движи. Спря, сякаш се бе сблъскал с невидима барикада. Металният прът, свързващ ръкохватките, удари Еди в гърдите и той изстена. Роланд мигновено се обърна, но дори мълниеносната му реакция не му помогна да задържи количката, която се преобърна, както непрекъснато беше заплашвала Господарката, и я повлече със себе си. Завързаната Дета беше безпомощна, но се заливаше от смях. Не престана да се кикоти, докато двамата най-сетне успяха да изправят количката. Коженият ремък се беше стегнал още повече и се впиваше в плътта и нарушавайки кръвообращението и, на челото и зееше дълбока рана, от която капеше кръв, ала тя продължаваше да се киска.