Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
— Но попречихме на Де Куинси да убие брата на Теса и кой знае още колко мундани — каза Джем. — Това със сигурност трябва да се брои за нещо. Бенедикт Лайтууд не искаше да повярва, че Де Куинси ни е предал. Сега няма избор, знае, че си права.
— И това — каза Шарлот, — вероятно ще го разлюти още повече.
— Може би — каза Уил, — а може би, ако не бе настоявала планът ми да зависи от функционалността на поредното дебилно изобретение на Хенри, сега нямаше да водим този разговор. Можеш да увърташ колкото си искаш, но причината за проблемите снощи бе, че Фосфорът не проработи. Нищо, което Хенри прави, не работи. Никога. Признай, че твоят съпруг е един безполезен глупак и на всички ще ни стане много по-добре.
— Уил! — в гласа на Джем се прокрадна леден гняв.
— Не, Джеймс, недей — гласът на Шарлот потрепери и се чу звук, сякаш внезапно е седнала. — Уил — каза тя, — Хенри е добър, мил човек. Той те обича.
— Не ставай сантиментална, Шарлот — гласът на Уил прозвуча подигравателно.
— Но той те познава от малко момче. Обича те като по-малък брат. Както и аз. Всички ние винаги сме те обичали, Уил…
— Да бе — каза Уил, — ще ми се да не бяхте.
Шарлот отвърна с приглушен стон, като на изритано кученце.
— Знам, че не го мислиш.
— Винаги казвам това, което мисля — отговори Уил. — Особено за това, че трябва да проверим ума на Натаниъл Грей сега, а не по-късно. Ако не ти стиска да го направиш…
Шарлот започна някакво възражение, но това нямаше значение. Всичко дойде в повече на Теса. Тя нахлу през вратата. Стаята бе осветена от буен огън, който контрастираше с тъмните прозорци, през които се виждаше здрача навън. Шарлот стоеше зад голямо бюро, а Джем се бе настанил в стол до нея. Уил се бе облегнал на перваза на камината. Бе видимо разгневен, очите му блестяха, а яката му бе застанала накриво. Очите му срещнаха тези на Теса и в тях се прочете безкрайна изненада. Всякаква надежда у нея, че като по чудо той е забравил случилото се в мансардата предишната нощ, изчезна. Той се изчерви при вида й, а бездънните му сини очи потъмняха. След това отклони поглед, като че не издържаше нейния.
— Предполагам си подслушвала, нали? — попита той. — И сега ще ми изнесеш лекция за твоя скъпоценен брат.
— Поне мога да говоря, нещо, което ще е невъзможно за Натаниъл, ако стане каквото ти искаш. — Теса се обърна към Шарлот. — Няма да позволя на брат Енох да тършува из ума на Нат. Той е достатъчно болен. Това вероятно ще го убие.
Шарлот поклати глава. Изглеждаше изтощена, с посивяло лице и отпуснати клепачи. Теса се зачуди дали изобщо е спала.
— Със сигурност първо ще го излекуваме, преди да го разпитаме.
— Ами ако се възстановява седмици? Месеци? — извика Уил. — Може би нямаме толкова много време.
— Защо? Какво толкова важно има, че си готов да пожертваш брат ми? — сопна му се Теса.
Очите на Уил се присвиха като цепки, през които се вижда синьо стъкло.
— Пука ти само за брат ти, нали? Сега го намери. Хубаво. Но той никога не е бил нашата цел. Надявам се, схващаш това. Обикновено не си правим този труд заради някакъв престъпен мундан.
— Това, което Уил се опитва да каже — прекъсна го Джем, — макар да го прави без престорена любезност, както трябва да призная… — Джем въздъхна. — Де Куинси каза, че твоят брат е човек, на когото е имал доверие. Сега Де Куинси изчезна и нямаме представа къде се крие. Бележките в офиса му подсказват, че скоро ще започне война между долноземците и ловците на сенки, война, в която със сигурност ще се включат и тези механични твари. Сега разбираш защо трябва да знаем къде е и какво още може да ни каже твоят брат.
— Разбирам защо искате тези неща — каза Теса, — но тази битка не е моя. Аз не съм ловец на сенки.
— О, да — каза Уил, — да не мислиш, че не сме го забелязали?
— Тихо, Уил — каза Шарлот по-грубо от обикновено. Тя се обърна към Теса, а в кафявите й очи се четеше молба. — Ние ти вярваме, Теса. Но трябва и ти да ни се довериш.
— Няма — каза Теса. — Не, няма.
Тя усети погледа на Уил върху себе си и внезапно се изпълни с неудържима ярост. Как смееше да се държи така с нея? Какво бе сторила, че да заслужи това? Бе го оставила да я целуне. Това бе всичко. И то явно заличаваше всичко останало, което бе направила онази вечер. Като че след целувката вече нямаше значение дали е смела.