Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Искаш ли да излезем някой път? Например, да отидем на пейнтбол.
Може да ни бъде забавно. Или пък на кино.
Джон кимна като глупак, какъвто беше.
— Добре.
Погледите им се срещнаха.
— Искаш ли да ме целунеш? — прошепна тя.
Джон ококори очи. Беше изненадан.
— Защото аз бих искала — облиза леко устни. — Наистина.
«О… Шансът на живота ти, сега и тук, помисли си той. Не
припадай.» Един припадък сега щеше да е крайно неуместен.
Джон бързо започна да си спомня всички филми, които бе гледал…
Но това не му помогна. Бе почитател на филмите на ужасите и си
представи Годзила, чудовището, което стъпква Токио под краката си, и
акулата-убиец от филма «Челюсти». Голяма помощ.
Замисли се за техниката на целувката. «Наклони глава. Наведи се
напред. Осъществи контакт.» Сарел се огледа и се изчерви.
— Ако не искаш, всичко е наред. Просто си помислих…
— Джон? — откъм коридора долетя гласът на Уелси, която
приближаваше и продължаваше да ги вика: — Сарел? Къде сте?
Той трепна. Преди да е изгубил смелост, сграбчи Сарел за ръката, дръпна я към себе си и я целуна сковано. Просто допря устните си до
нейните. Езикът му остана бездеен, но нямаше време, а и ако се случеше
нещо такова, вероятно след това трябваше да се обади на «Бърза помощ».
И така не му достигаше въздух.
После я отблъсна. И започна да се тревожи как ли се е представил.
Осмели се да я погледне. О! Усмивката й бе лъчезарна. Помисли си, че сърцето му ще се пръсне от щастие. Тъкмо отпускаше ръка до тялото
си, когато Уелси подаде глава през вратата.
— Трябва да отида до… О! Съжалявам. Не знаех, че вие двамата…
Джон се опита да се усмихне — все едно, че нищо не се бе случило, но после забеляза, че погледът на Уелси е прикован в гърдите му.
Побърза да закопчае ризата си, с което само влоши ситуацията, но не
можеше да постъпи другояче.
— По-добре да си вървя — каза Сарел весело. — Мамен поиска да се
прибера по-рано у дома. Джон, по-късно ще бъда пред компютъра. Ще се
разберем кой филм да отидем да гледаме. Лека нощ, Уелси.
Сарел тръгна към дневната. Не можеше да откъсне поглед от нея. Тя
взе палтото си от гардероба в коридора, облече го и извади ключовете от
джоба си. След секунди до него достигна приглушеният звук от
затварянето на входната врата.
Настъпи дълга тишина. После Уелси се засмя, отметна назад
червената си коса и рече:
— Аз… О, нямам представа какво се прави при такива ситуации.
Освен да кажа, че много я харесвам и че тя има вкус по отношение на
мъжете.
Джон потри лице, осъзнавайки, че е червен като домат.
«Ще изляза да се разходя», каза с езика на знаците.
— Тор току-що се обади. Ще се отбие да те вземе. Решил е, че може
би ще искаш да отидете двамата в центъра за обучение, защото има да
свърши някои административни задачи. Но изборът е твой. Аз трябва да
отида на съвещанието на принцепсите.
Той кимна и Уелси се обърна.
— И, Джон? — спря и му хвърли поглед през рамо. — Ризата ти…
Закопчана е накриво.
Той сведе поглед. И започна да се смее. Макар от устата му да не
излизаше и звук, трябваше да освободи радостта, която го изпълваше.
Уелси се усмихна — очевидно щастлива заради него. Докато закопчаваше
ризата си правилно, мислеше за това, че никога не е обичал повече тази
жена.
След като се върна в имението, Бела седя часове наред в леглото на
Зейдист с разтворен в скута дневник. Отначало мислите й бяха далеч от
написаното в него, защото бе погълната от случилото се в дома й.
Не можеше да каже, че е изненадана от поведението на Зейдист.
Знаеше колко опасен може да бъде. Но я бе спасил, нали?
Ако онзи лесър, който бе убил, бе успял да се добере до нея, щеше
отново да се озове в дупка в земята.
Проблемът беше в това, че не можеше да прецени дали
демонстрираното от него поведение бе проява на сила или на бруталност.
След като реши, че вероятно е показал и двете, се разтревожи дали е
добре. Беше ранен, а бе навън и вероятно се опитваше да открие още
лесъри. Ами ако…
«Ами ако… Ами ако…» Щеше да полудее, ако продължаваше така.
Отчаяно нуждаеща се от нещо друго, за което да мисли, започна да
прелиства дневника и да чете записаното в него през последната година.
Името на Зейдист играеше основна роля в седмиците преди отвличането й.
Бе така обсебена от него тогава… Но не можеше да каже, че сега нещо се
бе променило. Всъщност чувствата й към него бяха толкова силни
въпреки онова, което бе сторил тази вечер, че я караха да се пита дали