Всичко наопаки

Толкова зле се почувствах, че се съвзех чак на другия ден. Докато работех сутринта с Дана, твърдо реших да намеря възможност да поговоря с Елена на спокойствие. В апартамента това е практически невъзможно, значи трябваше да се опитам да я засека навън. Да я кача в колата, да я закарам някъде, в някоя сладкарница например или ако успея, вкъщи и всичко да си изясня. Речено — сторено. Зарязах опитите да си върна физическата форма, престанах да играя на компютъра и да гледам екшъни на видеото. Щом приключех занятие с Дана или се върнехме от стрелковия клуб, излизах, сядах в колата и чаках. Разбира се, предвиждах възможността за неприятна ситуация — например, някой да ме види как седя в колата, и то неведнъж. Е, за първия случай ще мога да кажа, че ми предстоят няколко задачи и още мисля от коя да започна и съответно в коя посока да потегля. Или че чакам да ми се обадят по телефона, след което ще мога да реша накъде да тръгна. Но това ще е за първия случай. А за втория? За третия? Като известна предпазна мярка паркирах малко встрани, на място, от което много добре се виждаше входът на сградата, но където би било трудно да видят мен в колата.

Чаках около седмица. И дочаках.

Елена излезе от входа. Но не от входа на сградата, в която живееха семейство Руденко. Излезе от сградата, където живееше Владимир Олегович с невзрачната си съпруга Муза.

Изпратиха ме в нокаут. Значи там ходи тя, когато казва, че просто се разхожда! Ето защо не пожела да се разходя с нея! И ето защо разходката й вместо петнайсет минути трая толкова дълго! И това е причината за поведението на татенцето. Той знае, че роднината на жена му спи с брат му и блокира неговия съперник. Че как иначе, все пак са братя, родна кръв.

Мислите ми сновяха из главата ми в безредие, като завихрен от порив на вятъра пясък, и аз не можех и не можех да оформя питка от този пясък. Потеглих толкова рязко, че едва не съборих една лелка, която разхождаше кучето си, и поех към къщи. До вечерните занятия имаше още много време и трябваше някак да се съвзема. Мятах се из апартамента, блъсках с юмруци всички що-годе безвредни предмети като възглавницата или матрака, правих лицеви опори въпреки болката в гърба и глухо ръмжах.

След известно време ми поолекна. Много ми се пиеше, но разбирах, че трябва да търпя до вечерта. Вярно, аз съм човек без задръжки по определени въпроси, но никога и при никакви обстоятелства не бих шофирал нетрезвен. Все едно да не пъхаш фиби в контакт, защото ти се живее още малко. Не мислете, че в клубовете, където си прекарвам весело времето, пия изключително минерална вода. Пия всичко и понякога се натрясквам, а после плащам на шофьори, които ме закарват вкъщи с моята кола. Във всички уважаващи себе си клубове има такава услуга.