Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
Е, щом не може алкохол, ще се ограничим с кафе. Пясъкът в главата ми се укроти, мислите потекоха по-подредено. По дяволите, по-добре да не беше ставало така. Защото още щом се поуспокоих, си спомних всичко, което ми бяха говорили за Лена. Включително и това, как дошла в жилището на Руденко вече бременна. И веднага към тази информация започнаха да се прибавят моите собствени наблюдения. През всичките месеци, откакто работех в тази къща, Муза Станиславовна не беше идвала при семейството нито веднъж. Във всеки случай аз не бях я виждал, а виж, съпругът й ги посещаваше редовно. Муза е скромна и грозничка жена, която изглежда по-възрастна от годините си, не се грижи за себе си и се облича безвкусно; Лена е млада и много красива. Владимир и Муза нямат деца, защото „леля Муза е болнава и едва се крепи“, а Лена има дете. По-нататък: на Лена явно не й харесаха въпросите ми за нейните роднини, които задавах докато пътувахме, не искаше да поддържа този разговор и се постара по-бързо да го прекрати. И настроението у се развали. Лариса Анатолиевна се отнася към нея… абе един дявол знае как се отнася всъщност, но определено не и като към роднина. Двете изобщо не си говорят, а нали биха могли да си разменят по някоя дума за общи близки, за Костик. И финалният акорд на тази симфония беше забраната на шефа да свалям Елена и да влизам в лични отношения с нея. Това не е ли достатъчно, за да си направя абсолютно еднозначен извод? Според мен е напълно достатъчно.
И тъй, Владимир Олегович изневерява на жена си Муза, което на мен ми изглежда напълно естествено. Мъжете изневеряват дори на своите много красиви и млади жени, а пък на такива като Муза — като две и две четири. Любовницата му е бременна, очаква дете от Владимир, но по някакви причини не може или не иска да се разведе с Муза и да се ожени за Елена и се договаря с родния си брат Михаил и жена му да настани Лена в жилището на семейството, като я представи като роднина на Лариса. Това не може да се провери — Лариса не е московчанка, роднините й не са тук и очевидно не идват. Че какво? Разкошна идея. Любовницата му е на две крачки, има покрив над главата, храна също, детенцето се ражда и расте в охолство и щастливото татенце има пълната възможност да го вижда и според възможностите си да взема участие във възпитанието му. Михаил е човек богат и благороден, парите за Лена и Костик не му се свидят, все пак Володя му е роден брат, а Костя — роден племенник. И то се знае, Елена не може да си позволява никакви любовни забежки, тя си има мъж и отглежда сина му.
Така излиза значи, братя Руденко. И какво да правя аз сега с моето влюбване? Да го пратя по дяволите ли? Или да се изправя като млад воин и да вляза в битка с Владимир Олегович за хубавата Елена? В онзи момент някак не се замислях дали имам шансове да победя в този двубой, или не — мислех само дали ми е нужен такъв двубой. Тогава, седнал в моя апартамент под наем, преценявайки чувствата и мислите си, искрено бях сигурен, че ми е нужен.
Но моят глупашки подреден мозък упорито се вкопчваше във възможността да се разберем с мир и да не стигаме до ръкопашни разправии. Той търсеше доводи нещата да не стоят по този начин. Всичко е различно, сгрешил съм и моите потискащи умозаключения са само резултат от случайни съвпадения и неправилно интерпретирани факти.
Ето защо вечерта, докато мачках масивния, обрасъл с тлъстини гръб на Дана, аз я попитах:
— Ти вчера май пак си описвала някаква картина у чичо си и леля си?
— Аха — продума тя, без да вдига глава.
— И каква беше тази картина?
— Портрет на мъж.
— Какъв мъж?
— Не знам. Така е озаглавена картината — „Портрет на мъж“.
— А кой я е нарисувал?
— Масейс.
Никога не бях го чувал. Какво има да му се описва на един портрет? Е, лице като лице, още повече, че не се знае чие е.
— И ти какво написа? — полюбопитствах, постепенно напредвайки към най-важното.
Дана повдигна главата си и подложи длани под брадичката.
— Опитвах се да разбера защо човекът на портрета държи в едната ръка перо, разпятие и напъпила роза. От сюжета на картината това не може да се разбере пряко, но можем да предполагаме, като се опираме на детайлите. Там всичко е много интересно. — В гласа на момичето зазвуча възбудата на изследовател. — Представяте ли си, в едната ръка той държи перо, разпятие и роза, в другата — сгънат няколко пъти лист хартия, който прилича на документ, на масата има мастилница, а над главата на човека има нимба. Общо взето, странно, нали? Кой е той? Какъв документ държи? Защо е тая нимба? Какво общо има розата? Леля Муза ми заръча да опиша платното от гледна точка на живописта — за техниката, за перспективата и така нататък, а чичо Володя предложи да поразмишлявам върху съдържанието и да измисля историята на този човек.