Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Марк блъсна върха на стрелата през стъклото и Хуан и Линк скочиха в помещението. Приземиха се гъвкави като котки и оръжията им бяха готови в мига, когато на прага се появи мъж в камуфлажна униформа. Двата автомата излаяха и аржентинецът рухна на пода и Линк завърза китките му с пластмасови белезници.
Куршумите, които използваха, бяха от подсилен каучук. Не бяха смъртоносни, но можеха да извадят от строя възрастен мъж, все едно е получил удар с бейзболна бухалка. Бяха обмисляли дали да не използват стрели с транквиланти, но и на най-силните им трябваха секунди, за да подействат.
Хуан реши, че това е бил дежурният, който наблюдава камерите във фоайето и пред входната врата. Плъзна пистолета му под леглото с балдахин. Огромният размер на стаята го накара да реши, че се намират в главната спалня. Значи тази вечер генералът беше излязъл, което означаваше, че най-вероятно китайските специалисти по разпити бяха с него. Хуан предположи, че има още трима дежурни, които пазят Тамара Райт.
Зад вратата на спалнята се простираше коридор с махагонова ламперия и персийска пътека. Няколко крачки по-надолу имаше отворена врата, от която струеше светлина. Не беше ярка, а по-скоро сивкава и Хуан реши, че там са екраните на пазачите. Таванът в салона беше висок най-малко пет метра, а фризовете бяха най-сложните, които беше виждал.
Отвори се друга врата. Мъжът беше само по боксерки и търкаше очи, за да прогони съня от очите си. Хуан го гръмна два пъти в челото, което щеше да го извади от строя за няколко часа. Надникна в помещението, а Линк му пазеше гърба. Вътре имаше две легла, но само едното беше неоправено. Хрумна му, че господарката на дома едва ли е зарадвана от перспективата прости войници да се търкалят по финото й спално бельо.
Открехна следващата врата малко и видя баня, облицована с плочки и голяма вана, в която можеш да поплуваш. Отвори вратата още малко, за да огледа етажерката. На нея имаше три самобръсначки и три четки за зъби в кристалната чаша.
Значи оставаше още един. Зад следващата врата, се криеше килер, пълен с кърпи и чаршафи. Следващото помещение се оказа кабинетът на генерала. Писалището беше огромно и на антикварния бюфет стоеше препариран ягуар. По размера можеше да се предположи, че животното е млада женска. Кабрило все по-малко харесваше Еспиноза.
Зад тях изтрещя изстрел и силният шум отекна във високия таван. Линк се вмъкна в кабинета, когато вторият куршум разби близкия корниз. Хуан прехвърли автомата през гърба си и измъкна двата пистолета, заредени с бойни патрони. Мокрите му обувки изжвакаха, но той не се притесни, защото слухът на стрелеца сигурно беше нарушен от стрелбата.
Надникна зад ъгъла близо до пода и привлече един бърз изстрел, който мина високо и разкри позицията на аржентинеца — беше зад вратата в края на салона. Хуан виждаше очертанията на крака му в пролуката между вратата и пода. Сложи пистолета на пода и, стреля. Гилзите прелетяха на милиметри от лицето му.
Писъкът беше силен почти колкото трясъка от изстрела. Когато мъжът прехвърли тежестта си на другия крак, Кабрило стреля отново. Куршумът облиза долния край на вратата, но още имаше достатъчно сила, за да се забие в стъпалото на мъжа. Аржентинецът се стовари на земята, стенейки от болка, а Линк се изнесе бързо напред и влезе в стаята. Огледа я и ритна оръжието на пазача встрани.
— Госпожо, само секунда и ще ви измъкнем оттук — каза той на Тамара Райт, която беше вързана с белезници към леглото, а устата й бе запушена. Още носеше роклята, с която беше на „Начиз Бел“.
Хуан влезе след него и когато го видя, тя явно се успокои. Той измъкна кърпата от устата й и я хвърли на Линк, който бързо и ловко я напъха в устата на ранения, за да заглуши стенанията му.
— Как… Какво… — Тамара Райт беше толкова объркана, че не успя да зададе въпросите си.
— После — каза Хуан.
В сака на гърба си носеше чифт ножици за метал и с лекота сряза веригата, която приковаваше Тамара за леглото. Щяха да махнат гривните на белезниците на „Орегон“.
— Нараниха ли ви?
— Не. Просто ми задаваха въпроси за…
— По-късно — повтори той. Предстоеше по-трудната част от операцията — да се измъкнат невредими. — Знаете ли да плувате?