Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
„Да ме дръпнат обратно?“
- Колко време имаме? Липсват ми разговорите ни - не беше това, което искаше да каже,
но истината беше смущаваща. Сгърчи се при ново бодване на болка. - Какво е това? Имам
чувството, че някой бъхти гърдите ми.
- Защото е точно така. Опитват се да спасят задника ти.
- Какво? - Мозъкът му прихвана това, което Питър току-що беше казал, и си спомни
предупреждението на Джес или може би пророчество: „Някой ще умре. Някой трябва да умре“. -
Спасяват ми задника? Имаш предвид, че съм...
- Толкова близо. - Питър стисна сантиметър въздух между два пръста. - Сърцето ти спря и
не дишаш. Мисля, че Том може да ти е счупил ребро. Един от Червения кръст, който помагаше на
заместник-шерифите, каза, че се случва понякога.
- Том? - Той примигна. - Том на Алекс?
- Да, на Ал... - Питър, изглежда, се стегна. - Нейният - каза той, гризвайки малко
маршмелоу. - Знаеш ли, че са добри и сурови? Бях го забравил. Това е лошото. Мога да идвам тук, но ще забравя и за теб. Няма друг начин да запазя всичко това в безопасност от него. Сякаш съм
зад еднопосочно огледало, само дето не мога да остана дълго и никой отвън не знае, че съм тук.
Това беше толкова различно от предишните му преживявания. Крис се чувстваше... по-
сигурно.
- Защо не те виждам в кошмар? Само това имах досега - каза, мислейки, че също така не
се беше и опитвал да умре толкова много пъти преди. Той се взря в пръчката си с мекия
маршмелоу, който отказваше да покафенее. - И какво му става на това? - Импулсивно той хвърли
пръчката в пламъците. Нищо не се случи. Бонбоните не направиха мехури и не почерняха.
Издърпа пръчката, отчупи върха ѝ и я хвърли в огъня, като гледаше как пламъците отказват да я
докоснат. Един дънер изпука, пускайки рояк искри, но самото дърво оставаше непроменено.
Протягайки ръка, той остави дланта си да приближи и да влезе в пламъците. Нямаше жега.
Нямаше болка.
- Както казах, ние сме в моето специално място. Предполагам, всичко това - Питър
отскубна малко маршмелоу и се взря в него, сякаш изучаваше лабораторен образец - вероятно
няма да действа за теб.
- Защо? - Отчупвайки парче шоколад, Крис докосна с език тъмната бисквита. За момент
10
се замисли за Мег Мъри 1, седяща пред ястие с вкус на пясък, докато брат ѝ, изгубен и вече под
контрол, ядеше съвсем щастливо. Шоколадът нямаше миризма и бе с по-малко вкус от въздуха. -
Защо нямах възможност да идвам тук от самото начало?
- Може би защото все още проумяваше нещата. Търсеше истината, събираше парчетата. -
Размахвайки блестящите си бонбони, Питър направи жест с пръчката, очертавайки ленти бяла
пара. - Трябваше да ми простиш, за да намериш част от истинската ми същност, предполагам.
„Истината идва от кръв и вода.“
- Да оставя чука.
- Да, но няма нужда да задълбаваме в Библията. Случващото се има много повече общо с
биологията и с мозъка. Говоря за темпоралния лоб, за преживявания извън тялото. Исак беше
прав за това.
- А ти? Наистина ли си мъртъв, или си се променил, или...
- Мисля, че за мен всички са свързани. - Питър въздъхна тежко. - Има толкова неща, които искам да ти кажа, а нямаме време за всичко. Не съм сигурен дори че можем отново да го
направим.
- Как изобщо го правим?
- Не знам. Изградих мястото преди няколко седмици, когато ти ми каза да го направя.
- Аз? Как бих могъл...
- Ние сме различни. Всички Пощадени. Някои са наистина уникални като теб и начина, по който мозъкът ти реагира на наркотика, който Хана ти даде. Аз... аз вече се променях преди
Промяната. Лодката? Лъжата? - Питър погледна встрани. - Да оставя онова момиче да се удави.
Беше мислил много за това.
- Питър, не е имало време. Не си могъл да спасиш и двете. - Едва не добави: „Някой е
трябвало да умре“, но не го направи. - Питър, тя ти е била сестра.
- Но после влоших нещата още повече. Казах, че момичето вече е било мъртво. - Питър
вдиша, потръпвайки. - Добрите не лъжат. Те не избират. Те спасяват всички.
„Това става само в книгите.“
- Хана каза, че си опитал.
- Да. - Питър се изсмя кратко. - Но дали направих нещо добро? Този единствен избор
съсипа живота на Саймън, вероятно и на Пени, а после устроих Зоната, хранех... - Хвърли
пръчката си в огъня, а гласът му се насити с отвращение. - Унищожавам всичко, което
изграждам, и всеки, когото обичам.
- Аз съм все още тук - каза Крис тихо. Видя как бонбоните на Питър се превърнаха в