Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Изгледах тъмничарите си и свих рамене:
— Това се оказаха славните последни думи на Лестър Мраз. Брокерските фирми по целия Уолстрийт продаваха на късо акциите й с надеждата, че разследването ще я извади от бизнеса. Тъй че цялата афера се бе превърнала в едно самосбъдващо се предсказание.
„Колко време ми трябва да вкарам в действие моя собствена фирма?“ — попитах го.
„Между шест и девет месеца.“
„За какви шест до девет месеца говориш бе, човек? Че кой разполага с толкова време? Нали далеч преди това ще загубя всичко, което притежавам! — В този момент ме тресна и друга мисъл. — Божичко, ами какво ще стане с чековете ни, Лестър? Нали в понеделник плащаме комисионите!“ На което той измърмори: „Абе така е, ама… на твое място не бих се тревожил особено. В подобни случаи обикновено брокерите ги прескачат. Просто се разсей и ги отпиши“.
Думите му ме разсмяха, понеже в понеделник тъкмо на Дани му предстоеше да получи първия си чек с комисиони. Натрупал бе почти четиридесет хиляди и това щеше съвсем да го довърши. И си дадох изведнъж сметка, че ако желая да задържа Дани в лоното, ще трябва да го нося на ръце, докато се подредят нещата. Да, Дани се явяваше само един от многото ми проблеми. В екипа си имах още седем души, които обаче в никакъв случай нямаше да ме изчакат шест до девет месеца, независимо колко ми бяха верни. „Трябва да измислиш някакъв по-бърз начин, Лестър. Шест до девет месеца за мен са равносилни на смъртна присъда. Май няма да е лошо да поговоря с Майк Валеноти, току-виж той измисли нещо.“
„Вече разговарях с Майк — рече Лестър, — и той е на твоя страна. Каза, че днес ще намине към офиса ми, за да си поговорите, ако искаш. Да се срещнем в дванайсет, какво ще кажеш?“
„Добре — рекох, — ще дойда в дванайсет.“
„Като си помисля — продължи Лестър, — възможно е да почнеш и като клон на друга брокерска фирма. Нещо от рода на ОПН — «Отдел за правен надзор», а после…“
„Знам какво е ОПН — прекъснах го. — Пълен кошмар. Собственикът през цялото време гледа как да преебе шефа на отдела. Нямам желание да се захващам с нещо, което и шест месеца няма да изтрае.“
„Абсолютно си прав — съгласи се Лестър, — и в нормални обстоятелства не бих ти препоръчал подобно нещо. Но пък знам и една малка фирма, която си е чист нешлифован диамант. Не развива кой знае каква дейност и държи един нищо и никакъв си офис на «Мейдън Лейн», само на една пряка от Уолстрийт. Ти пък можеш да отвориш свой клон в Лонг Айлънд и да им плащаш някакъв там процент. Собственикът й е изключително честен човек — общо взето, много готин образ. Но изгуби всичките си пари в борсовия крах и сега е на ръба на банкрута.“
„Как се казва?“
„Джим Таромина. А фирмата се нарича «Стратън Сикюритийз».“
— Ето че най-после стигнахме до началото — обяви Копелето. — След един ден и пет часа сътрудничество.
— Да — съгласих се, — но пък никой не може да каже, че не съм добър разказвач, нали? — И се усмихнах кротко на тъмничарите си. Бях дошъл до самата същност на историята, нещо като километричен камък. Четиримата бяхме установили някакво взаимоотношение по един особен, но бих казал, доста приятен начин, та за пореден път отдадох дан на мъдростта на Магнум. В негово отсъствие зидовете на формалността рухнаха, а на тяхно място се появи някаква сърдечна фамилиарност и усещане за единодействие. Ако трябва да съм по-точен, вече наистина се чувствах като член на Отбора на САЩ!
Уви! Вещицата много бързо спука сапунения ми мехур:
— Значи ти от този момент тръгна по своя престъпен път — каза. — Дотогава всичко се явява просто една загрявка.
— И какво стана по-нататък? — попита Копелето.
Свих рамене и изпуснах дълбока въздишка.
— Ами… останалата част от деня ми се превърна в пълна лудост. Преди да отида при Лестър, позвъних на Джордж Грънфелд, но съпругата му рече, че не си бил вкъщи. „Отиде в офиса да се оправя с някакви преписки“ каза, а в тона на гласа й буквално чух тихия вой на унищожителя на документация накъде зад гърба й.
След това се обадих на Главчо да му обясня какво става и да му кажа да отиде в офиса да се погрижи за нашата „документация“, докато не са довтасали федералните. Накрая позвъних на Дани да му съобщя неприятната вест, че утре няма да получи никакви пари. Но той в типичен негов стил прие новината в крачка.