Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— А през това време къде бяхте? — попита Агента маниак.

— Използвах автомагазина на приятеля ми непосредствено до „Инвестърс Сентър“. Изкарах там две седмици, докато не намерих подходящи помещения, в град Лейк Съксес на Лонг Айлънд, непосредствено на изток от границата между Куинс и Лонг Айлънд. Макар и малка, сградата бе чиста и със скъп вид. Ако се понапънехме, можехме да съберем двайсетина брокери в борсовата зала — идеална бройка според тогавашните ми разбирания. Двадесет брокери са ми напълно достатъчни, за да натрупам състояние.

— Само двадесет ли? — засмя се Агента маниак.

— Да — кимнах. — Явно много ниско ми е бил свален мерникът.

— А дяловата собственост как разпределихте? — попита Копелето.

— Седемдесет на трийсет — отвърнах. — Седемдесет на сто за мен, трийсет на сто за Кени.

— Дани не ви ли беше съдружник? — озадачи се Вещицата.

— В началото бяхме само Главчо и аз. Дани се включи постепенно впоследствие.

И пак Вещицата:

— Колко първоначален капитал внесохте?

— Около осемдесет хиляди — отвърнах мигновено. — Макар делът ми да бе двойно по-голям от този на Кени, първоначалната вноска я разделихме поравно на две — по четиридесет хиляди на калпак. Тъй като аз се явявах главният двигател — поясних скромно, — ми се стори, че ще е справедливо вноската да е поравно. Единствената жертва в случая се оказа Елиът Лоуенстърн, оформящият се Пингвин. Станалото с „Инвестърс Сентър“ му изкара акъла и той се хвана на работа в „Беър Стърнс“ в Манхатън. Но и той, разбира се, се върна веднага щом ме осени идеята да продавам петдоларови акции на богатите ни клиенти.

— А тя се яви кога? — пожела да уточни Копелето.

— Само след около месец — отвърнах небрежно. — В началото на ноември.

— И откъде ти хрумна? — запита Агента маниак.

Килнах глава и се захилих:

— Искаш да кажеш кога съм извикал „Еврика“ ли?

— Да — върна ми той топката мигновено. — Кога, да кажем, се провикна: „Еврика! Току-що измислих как хем да открадна четвърт милиард долара, хем да прееба и СЕК!“.

Хм, рекох си, тоя Агент маниак бил голям гявол, че и циник при това. Да не говорим, че в случая бе съвсем прав, макар да бе спорно точно каква бе откраднатата сума. Чак пък четвърт милиард! А нима не беше възможно? Затова със свлякло се в коремната ми кухина сърце отвърнах:

— Сумата всъщност е без значение. Но, кълна се в Бога, когато създадох „Стратън“, нямах и грам лоши намерения. Независимо че всички знаем поговорката за пътя до ада, който е застлан с добри намерения.

— Да приемем, че е така — сряза ме Копелето. — Ще имаш възможността да убедиш съдията, когато му дойде времето. — Засега обаче нека се придържаме към фактите.

Кимнах в знак, че се предавам.

— Всичко започна от разговора ми с Джордж Грънфелд през първия ми ден в „Инвестърс Сентър“. Така и не успя да ме убеди, че богатите не искат да купуват евтини акции, поради което накарах Дани да проведе един експеримент точно в тази насока. Богатите наистина отказваха да купуват. Тогава ми дойде на ум, че може би ги отблъсква цената — по-малко от долар на акция — затова намерих някакви акции за по шест долара и му казах да опита с тях. Пак удари на камък, а аз, няма защо да крия, бях истински изненадан.