Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— Бебе — прошепна Медоу и притисна ръка към стомаха си.
Бяха направили бебе. Бяха направили чудо.
— Обзалагам се, че е станало онази нощ, на лунната светлина. Не мислиш ли, че е онази нощ? — Девлин не отговори, но Медоу разсъждаваше гласно, мислейки за себе си и как това й въздейства. — Знам, че не подозираш, но майка ми има рак.
— Какво стана с амнезията ти? Да не би да беше забравила за майка си? — Сарказмът му я изтръгна от унеса й.
— Какво? — Тя примига срещу него.
Лицето му беше безизразно, очите — студени. Беше в шок, бедният.
Тя взе ръката му и се усмихна.
— Поизлъгах малко за амнезията. Не ми казвай, че не си знаел.
— Знаех. Точно затова поизлъгах малко, когато казах, че сме женени. — В гласа му прозвуча една остра нотка, която тя не можа да определи.
Но като си спомни момента, когато се бяха срещнали и бяха започнали да се надлъгват, тя се засмя.
— Когато заяви, че сме женени, не знаех какво да правя. Помислих си, че ситуацията ще е временна, че мога да намеря картината, да я изнеса от къщата и ти никога да не разбереш. После научих за охраната ти и за всичките хора, работещи в хотела, и нещата постепенно започнаха да стават все по-трудни и по-трудни.
— Възнамерявала си да откраднеш от мен.
— Всъщност не беше наистина кражба. Баба ми е оставила картината в къщата за непредвидени случаи, като болестта на майка ми. Така че тя беше моето наследство, но аз имах лошия късмет да дойда тук година по-късно. Ти вече беше собственик на Уолдемър Хауз. Озовах се на охранявано място, паднах и си ударих главата, видях звезди… и оттогава не съм същата. — Тя сложи ръката си върху неговата. — Защото те опознах. Беше чудесно да съм с теб, никога не съм преживявала такова нещо в живота си. Така че както много други неща, онова, което приличаше на лош късмет, всъщност стана добър късмет.
— Какво въображение трябва да имаш, за да си мислиш, че това е добър късмет?
— Какво искаш да кажеш? Ти не се ли наслаждаваше на времето, в което бяхме заедно? — Наслаждаваше се. И тя го знаеше.
— Да. Но си бременна. — Тя внезапно си спомни паниката му, когато бяха забравили да използват презерватив. Спомни си, че е незаконен и подигравките, които е трябвало да понесе като дете, и то от хора като Брадли Бенджамин.
— Знам, че не сме го планирали, и че не ти харесва, защото са ти втълпили онези архаични схващания за незаконни деца и…
— Архаични схващания? Лейди, изпитал съм го на собствен гръб!
— Знам — побърза да каже тя. Чувствителен е, Медоу. Прояви деликатност. — Отнасяли са се с теб снизходително. Но искам да кажа, че бебетата винаги носят такава радост! А като си помислиш с колко много неща сме благословени в нашия живот — официалното откриване премина с голям успех, майка ми е в ремисия…
Той се размърда до нея, погледна я.
Медоу продължи да говори.
— Това ме кара да осъзная защо бебето ни идва точно сега. Ако мама се разболее отново, появата на едно внуче ще й даде нещо, за което да живее.
— Каква невероятно глупава причина да има човек бебе.
Думите, тонът му сякаш я зашлевиха през лицето. И все пак тя се опита да се държи весело.
— Прав си. Не съм си поставяла това за цел — никой от нас не е — но след като е станало, защо да не се възползваме и да не се радваме?
Той стана и се отдръпна от нея.
— Да се радваме? Че на света ще се роди дете с баща, който се появява от време на време и една вечно недоволна майка?
Явно това не беше тема, към която да се отнесеш със състрадателни думи и нежно докосване.
— Не съм недоволна, а ти нямаш причина да си баща, който се появява от време на време.
— О, нима? И къде ще живеем, така че да мога да бъда баща през цялото време… Натали Медоу Зарвас? — Очите му блестяха с мрачен триумф, когато изрече името й и го остави като горещ въглен между тях.
Беше наистина ядосан. На нея? На себе си? На тяхното бебе? Каквото и да беше, тя не харесваше тази му страна. Той се изпълни с ярост и стари, тъмни спомени.
А тя… тя се бореше с чувството за предателство.
— Откога знаеш името ми?
— Научих го в деня, когато майка ми дойде с онази стъклена купа. Осъзнах, че си специалист; после не беше нужно дълго проучване, за да разбера името ти и това къде живееш — което е проблемът в случая. — Той се наведе към нея. — Живеем на двете срещуположни крайбрежия. Освен ако нямаш някакво брилянтно решение, единият от нас трябва да си иде. Аз имам бизнес, който е съсредоточен тук. Ти имаш майка, която е смъртно болна и е там. Кой от нас мислиш ще е?