Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
Хардуик изсумтя:
– Значи, от една страна, имаме размахващ Библията лунатик, който стреля по жертвите си в движение и в когото клокочи ненавист към богатите копелета, прецакващи света...
– А от друга – завърши мисълта му Гърни, – виждаме напълно хладнокръвен убиец, който очевидно е достатъчно богат, за да изхвърля пистолети за хиляда и петстотин долара през прозореца.
Тишината се проточи, което предполагаше, че Хардуик обмисля казаното:
– А данните от аутопсиите ти трябват, за да... докажеш какво?
– Не да доказвам. Просто ще ми дадат известна идея дали съм на прав път с усещането си за противоречия в този случай.
– И това е всичко? Цялата причина? Знаеш ли, майсторе, струва ми се, че има и нещо друго.
Без да иска, Гърни се усмихна на проницателността на Хардуик. Беше в състояние – и често го правеше – да се държи като самодоволен, дразнещ и саркастичен задник, но далеч не беше глупав.
– Мда, може да има и друго. От известно време чопля общоприетата теория за убийствата на Добрия пастир. Не възнамерявам да спирам. И искам да разполагам с възможно най-много информация, в случай че ме подгонят разни феберейски стършели.
Интересът на Хардуик видимо се увеличи. Беше алергичен към властите, бюрокрацията, процедурата, към мъжете с костюми и вратовръзки – с други думи, към организации от типа на ФБР. Да чоплиш в тази посока, беше дейност, която би одобрил съвсем естествено.
– Заформил си малък сблъсък с братята от ФБР, така ли? – попита той, почти обнадежден.
– Все още не – отвърна Гърни. – Но може и така да се окаже.
– Ще видя какво мога да направя – Хардуик прекъсна връзката, без да каже „Дочуване“, което не бе необичайно за него.
Глава 25
Любов и омраза
Гърни тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато на отворената врата на кабинета леко се почука. Обърна се и видя застаналата там Ким.
– Може ли да те прекъсна за минутка?
– Влизай. Не прекъсваш нищо.
– Исках да се извиня.
– За какво?
– Че отидох да се повозя на мотора на Кайл.
– Да се извиниш ли?
– Не беше правилно. Тоест изобщо не съобразих, че времето не е подходящо за някаква си глупава разходка с мотор, когато стават такива сериозни неща. Сигурно ме смяташ за празноглава егоистка.
– Да си починеш малко насред някоя голяма каша ми звучи като доста смислено действие.
Ким поклати глава:
– Смятам, че не беше подходящо да излизам и да се държа така, сякаш нищо не е станало, особено ако има вероятност плевнята ти да е била опожарена заради мен.
– Мислиш ли, че Роби Мийс е способен на това?
– Преди време бих казала: „Не, просто няма начин!“. Сега не съм толкова сигурна – изглеждаше объркана и безпомощна. – Как смяташ, дали е бил той?
В този миг Кайл застана на вратата зад нея. Слушаше, но не казваше нищо.
– Да и не – отвърна Гърни.
Тя кимна, сякаш отговорът му криеше повече смисъл, отколкото беше в действителност:
– Има още едно нещо, което бих искала да ти кажа. Надявам се осъзнаваш, че преди седмица нямах никаква представа в какво те въвличам. В момента напълно бих те разбрала и бих приела, ако решиш да се оттеглиш.
– Заради пожара ли?
– Заради пожара и заради капана на стълбището в мазето ми.
Гърни се усмихна.
– Кое е толкова смешно?
– Тъкмо поради тези причини не искам да се оттеглям.
– Не разбирам.
Кайл се намеси:
– Колкото по-трудно става, толкова повече се засилва неговата решителност.
Тя се обърна към него стреснато:
– За баща ми трудностите са като магнит. Невъзможните неща пък са неустоими – продължи той.
Ким премести поглед от Кайл към Гърни:
– Това означава ли, че искаш да продължиш да участваш в проекта ми?
– Поне докато подредим нещата. Какво следва по график?
– Още срещи. Със сина на Шарън Стоун, Ерик. И със сина на Бруно Мелани, Пол.
– За кога са планирани?
– За събота.
– Утре?
– Не, съб... О, боже, събота е утре. Пропуснах един ден. Смяташ ли, че ще бъдеш свободен?
– Стига да няма нови изненади.
– Окей. Супер. По-добре да тръгвам. Времето лети. Веднага щом стигна вкъщи, ще потвърдя срещите и ще ти звънна да ти дам адресите. Утре ще се срещнем на мястото на първото интервю. Устройва ли те?