Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
– Как свършва?
– Не си спомням, толкова отдавна съм го гледала. Помня ясно само чадърите – тя забърса плота с гъба, занесе я до мивката и я изплакна. – Какво искаше той?
На Гърни му отне секунда, за да проумее въпроса ѝ.
– Открил е тубата за бензин, която обикновено държа в плевнята. Странното е, че я е намерил скрита някъде край пътя.
– Скрита?
– Така твърди. Искаше да я разпозная. Звучи доста нелогично.
– Защо да е била скрита? Да не би някой да я е използвал, за да запали пожара?
– Може би. Наистина не знам. Детектив Крамдън не е много общителен.
Тя наклони глава, обзета от любопитство:
– Пожарът очевидно е подпален нарочно. Това не беше тайна, като се вземат предвид купчината табели „Ловът забранен“ пред вратата, така че каква полза да криеш тубата...
– Нямам представа. Освен, разбира се, ако подпалвачът не е бил толкова пиян, че скриването на тубата да му се е сторило логично.
– Действително ли смяташ, че това е обяснението?
– Вероятно, не – въздъхна той.
Мадлин му хвърли един от онези изучаващи погледи, които го караха да се чувства прозрачен.
– И така – подхвърли тя небрежно, – каква е следващата стъпка?
– Не мога да говоря от името на Крамдън. Лично аз ще трябва да се вгледам в наличните факти за известно време и да преценя кое с кое е свързано. Съществуват някои основни въпроси, с които трябва да се справя.
– Например да решиш дали си имаш работа с един или с двама противници?
– Именно. В някои отношения бих предпочел да са двама.
– Защо?
– Защото, ако човекът зад взлома в дома на Ким и нападението у нас е един и същ, сме изправени пред нещо – и някого – много по-сериозно от някакъв си разгневен ловец.
Таймерът на фурната иззвъня силно три пъти. Мадлин не обърна внимание на призива.
– Някой, свързан със случая „Добрия пастир“?
– Или пък с Роби Мийс, когото може да съм подценил.
Таймерът дрънна отново.
Мадлин наклони глава към прозореца.
– Чувам ги, идват по пътя.
– Какво?
Думата беше не толкова въпрос, колкото израз на раздразнението му от рязката смяна на темата. Мадлин не си направи труда да му отговори. Гърни изчака и след няколко секунди и той самият успя да долови ръмженето на класическия „Би Ес Ей“.
Четиридесет и пет минути по-късно, след като омлетите бяха изядени и масата разчистена, Гърни вече бе в кабинета си и отново преглеждаше документите, които беше получил от Хардуик по електронната поща. Надяваше се да намери нещо важно, което е пропуснал първия път. Отложи връщането към снимките от аутопсията, докато не прехвърли всичко останало. Почти успя да се убеди да избегне това преживяване с аргумента, че ще е безполезно и неприятно, особено предвид факта, че страховитите изображения все още бяха съвсем ясни в съзнанието му от предния път, когато ги беше разглеждал. В крайна сметка обаче се захвана с тях, подтикван от същия онзи маниакално-натрапчив ген, който беше огромен плюс за кариерата му и огромна катастрофа за личния му живот.
Може би се дължеше на това, че прегледа снимките в различна последователност, или пък съзнанието му в този момент беше по-възприемчиво... независимо от причината сега забеляза нещо, което първия път беше пропуснал. Раните от куршумите в две от главите сякаш бяха точно на едно и също място. Затършува из чекмеджето на бюрото си за изтриващ се маркер, не успя да намери, излезе и отиде в кухнята. Най-после откри един в чекмеджето на бюфета.
– Изглеждаш така, сякаш си надушил прясна следа – отбеляза Кайл. Двамата с Ким седяха край камината, а креслата им, както забеляза Гърни, бяха леко приближени едно до друго.
Кимна, без да отговори.
След като се върна в кабинета, с помощта на кредитна карта вместо линийка нарисува правоъгълник около една от главите със съвпадащи рани – директно върху компютърния екран. След това свърза с диагонални линии два по два срещуположните ъгли на правоъгълника, за да определи пресечната им точка и да потвърди онова, което подозираше: диагоналите се пресичаха точно в центъра на раната. Забързано избърса екрана с ръкава на ризата си и повтори упражнението върху другата снимка – резултатът беше същият. Обади се на Хардуик и остави съобщение: „Гърни е. Трябва да ти задам един бърз въпрос за снимките от аутопсията. Благодаря.“