Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
Като начало имаше един основен въпрос към служителката от отдел „Обслужване на клиенти“: Дали е възможно вместо музика във възпроизвеждащия чип на картичките да се вгради реч? Отговорът беше: Да, разбира се. Всичко опирало просто до записване на съобщението – може да бъде направено дори по телефона – трансформирането му в подходящ аудиоформат и зареждането му в устройството.
Каза ѝ, че има още два въпроса, ако тя не възразява. Какви са опциите за пускане на записа, ако подобно устройство се използва не в поздравителна картичка, а в нещо друго? И какво забавяне между пускането и възпроизвеждането на записа е възможно да бъде заложено в устройството? Момичето обясни, че пускането може да се осъществи по различни начини – чрез натискане, чрез освобождаване на натиска, дори чрез звук, както при онези ключове за осветлението, които реагират на пляскане с ръце. Господин Емтар Гумадин, техният технически гуру, бил в състояние да предложи и други възможности освен изброените.
Един последен въпрос. Негов познат бил получил интересна говореща картичка, която казвала: „Не дърпай дявола за опашката“. Дали случайно „Кастъм Кардс“ не са обработили и прехвърлили това конкретно послание в свой звуков чип? Тя му отговори, че според нея не са, но ако Гърни остане на линия, би могла да попита Емтар.
След една-две минути го уведоми, че никой не си спомня нищо такова, освен, разбира се, ако Гърни няма предвид мелодията на детската песничка за немирните дяволчета...
А дали фирмата им има голяма конкуренция? За съжаление, да. Стойността на техниката падала, а употребата ѝ изживявала истински бум.
Веднага щом приключи разговора с „Кастъм Кардс“, Гърни се обади на Кайл. Не вярваше да се свърже с нещо друго освен с гласовата му поща, тъй като предполагаше, че моторът вече пърпори по магистрала 88 и дори нетърпелив младеж на двайсет и шест едва ли би извадил телефона си на мотоциклет, движещ се с висока скорост. Но сякаш за да опровергае очакванията му, Кайл вдигна веднага:
– Здрасти, татко, какво става?
– Къде сте?
– На една бензиностанция край междущатската магистрала. Мисля, че градът се казва Афтън.
– Радвам се, че успя да вдигнеш. Искам да свършиш нещо, като стигнете у Ким в Сиракуза. Гласът, който чух в мазето, мисля, че е запис, вероятно на миниатюрно възпроизвеждащо устройство като това, вградено в картичката, която ми подари.
– Господи! Как се сети за подобно нещо?
– Картичката ми подсказа идеята. Ето какво искам да направиш. Когато стигнете в апартамента, слез в мазето – при положение, че осветлението работи и няма нови признаци на взлом. Огледай около стълбището за възможни места, където би могло да се скрие нещо с размери на монета от петдесет цента. Някъде в края на стълбите. Гласът, който чух, определено идваше от разстояние няколко стъпки от мястото, където паднах.
– Колко скрито би могло да бъде? Искам да кажа, за да се чува ясно звукът...
– Прав си, не може да е изцяло зазидано в стената, но би могло да е сложено в цепнатина, може би покрито с хартия или цветен плат, за да се слива със стената, нещо такова.
– Обаче не и в пода, така ли?
– Не, гласът идваше отнякъде над мен, все едно, че някой се беше навел над мен.
– Възможно ли е да е било на самите стълби?
– Възможно е, да.
– Добре. Еха! Вече трябва да тръгваме. Ще ти звънна веднага щом пристигнем.
– Не карай бързо. Половин час така или иначе няма да промени нещата.
– Окей – последва пауза. – А... хареса ли ти картичката?
– Какво? О, да. Да, много. Благодаря ти.
– Позна ли мелодията от „Пролет“?
– Разбира се, че я познах.
– Супер. Ще ти се обадя по-късно.
За да предотврати пропадане в емоционално блато вследствие ефекта на „Пролетта“ и свързаните с нея спомени, Гърни потърси нещо, с което да се занимава, докато чака обаждането на Кайл. Отиде до шкафа с папките в кабинета, намери номера на местния им застрахователен брокер и се обади. След няколкото фиксирани опции, автоматизираната система му предостави друг номер, на който да позвъни, „за да съобщите за злополука, пожар или друго застрахователно събитие, чиито щети са включени в покритието на вашата полица на собственик на жилището“.