Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Шестстотин хиляди франка!… — възмути се баронът и леко подскочи. — Ездер фече ми зтрува етин милион!…
— За щастието си струва да дадете един милион и шестстотин хиляди франка, мой тлъсти развратнико. Вие познавате мъже, които в наше време са изяли с любовниците си повече от един или два милиона. Аз познавам дори жени; които са стрували живота на някого; има и такива, дето са си изтърсили главата в коша… Нали знаете за онзи лекар, който отровил приятеля си?… Искал да забогатее, заради една жена.
— Та, поснафам го, но ас моше та съм флюпен, на не сам клупаф, поне в моя том, саштото, штом отита при нея, котоф съм та й там и кесията си…
— Слушайте, господин барон — каза Азѝ и зае величествена поза, — достатъчно са ви изръсвали. Да не се наричам Сент-Естев (искам да кажа в търговията), ако не взема вашата страна.
— Топре!… Ште ти бъте платено.
— Вярвам, защото ви доказах, че мога и да си отмъщавам. Да знаете освен това, че притежавам начини да ви издухам под носа госпожа Естер, както се духа на свещ — добави тя, хвърляйки му страховит поглед. — Освен това аз нея си я познавам добре! Когато тази малка уличница ви направи щастлив, тя ще ви стане още по-необходима. Вие ми платихте добре по-рано, поиздърпаха ви ушите, но в края на краищата дадохте парите. А и аз си изпълних поетите задължения, не е ли така? Добре, сега ще ви предложа нова сделка.
— Та чуем.
— Вие ме настанявате като готвачка у госпожата, вземате ме за десет години, надницата ми е хиляда франка и вие ми плащате предварително за пет години (нещо като капаро де!). Настаня ли се веднъж у госпожата, ще знам как да я накарам да направи някои отстъпки. Например ще й доставите чудесен тоалет от госпожа Огюст, която познава вкусовете на госпожата и знае как се облича, и нареждате новият й екипаж да чака при вратата в четири часа. На излизане от Борсата отивате при нея и тръгвате на кратка разходка в Булонската гора. Добре, ама по този начин тя показва пред всички, че е ваша любовница… Сто хиляди франка… Ще вечеряте с нея (знам как да приготвям подобни вечери); после я завеждате на представление, на вариете, ложа до сцената и цял Париж ще каже тогава: „Ето го стария мошеник Нюсенжан с любовницата си…“ Приятно ли е да накараш хората да повярват това? Аз съм добра жена, това влиза в първите сто хиляди франка… За една седмица при такова държане ще напреднете много.
— И ште съм сагупил зто хилят и франка…
— През втората седмица — продължи Азѝ, като се престори, че не е чула последното жално изречение, — след като бъде насочвана така, госпожата ще се реши да напусне малкото си жилище и да се настани в дома, който й предлагате. Вашата Естер ще е видяла вече много хора, ще е намерила бившите си приятелки, тя ще пожелае да блесне и ще приеме гости в царското си жилище! То си е в реда на нещата… Още сто хиляди франка! Така де, вие сте си у вас, Естер се е изложила… тя е във властта ви. Остава още една дреболия, където ти, дебеланко, ще играеш главната роля! („Ама какви очички отваря това тлъсто чудовище!“) Е, нагърбвам се и с тази работа. Четиристотин хиляди франка… О, колкото за тях, дебеланко, ще ми ги дадеш на другия ден… Не съм ли честна?… Аз имам повече доверие в теб, отколкото ти в мен. Ако уговоря госпожата да се покаже като ваша любовница, да се изложи, да приеме всичко, което ще й предложите, и ако това стане може би още днес, ще повярвате, че наистина съм способна да я доведа дотам, че да предаде големия Сен-Бернарски проход. А това не е лесно. За да премине оттам вашата артилерия, ще трябва толкова стрелба, колкото за първия консул в Алпите.
— А сашто?
— Защото сърцето й е препълнено с любов, както казвате вие, дето знаете латински, rasibus13 — обясни Азѝ. — Тя се мисли за Савската царица, защото се е пречистила чрез жертвите, направени за любовника й… такива мисли си пъхват понякога тия жени в главата! Но, момчето ми, нека бъдем справедливи, това е хубаво нещо! Няма да се учудя, ако тая шегобийка си умре от мъка, че ви принадлежи; успокоява ме само това, че в нея по начало има нещо много добро, казвам ви го, за да ви насърча.
— Ти си натарена та сапласняваш, както ас та прафя панкофи стелки — каза баронът, който слушаше Азѝ възторжено и мълчаливо.
13
До гуша, догоре (лат.). — Б.пр.