Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Рот свъси вежди замислено, взе дискетата и започна да потропва с нея по масата.
— Значи посланието с координатите, времето и кода на транспондера е тук, така ли? Други копия правили ли сте?
— Не.
— Добре тогава. Съгласен съм, че трябва да действаме изключително бързо. Аз поемам грижата да се свържа със самолета. — Той се изправи. — Отлична работа, докторе. Сега, тъй като не знаем кой точно е замесен в тази история, най-добре е да се потулите някъде далеч от централата. Намерете подходящо място да се окопаете — някое хотелче например — и ми се обадете на този номер. — Написа номера на листче и го подаде на Ръсти. — Това е пряк телефон тук. Ще разговаряте само с мен, поне докато изясним нещата. Не оставяйте съобщения за никой друг. Ясно ли е?
— Да, сър — увери го Ръсти.
Рот го изпрати до вратата и помоли един служител на Белия дом да го придружи до изхода.
Шери го чакаше в шевролета, паркиран в непосредствена близост до телефонната кабина. Свали вестника, с който криеше лицето си, и го погледна с очакване. Без да каже дума, той се мушна зад волана, подкара колата, премина няколко пресечки и заби спирачки на бордюра.
— Ръсти, какво има? — попита смаяна Шери.
— Боже мой, Шери! О, господи!
— Ръсти, какво е станало?
Той гледаше втренчено напред.
— Ало, доктор Сандърс? Чувате ли ме?
Ръсти си пое дълбоко въздух и посочи назад към Белия дом. На лицето му бе изписан ужас.
— Шери, в края на разговора ни Рот спомена кода на транспондера на „Куантъм“-66.
— Е, и какво от това?
— Каза нещо от рода на „Значи тази дискета съдържа координатите, времето на прелитане и кода на транспондера, така ли?“.
— Добре де, и?
— Та той още не беше видял съдържанието на дискетата! Аз не му дадох разпечатката и съм абсолютно убеден, че не споменах за кода на транспондера.
— Не разбирам.
— Шери, единствените хора, освен мен, които знаят, че в дискетата е записан въпросният код, са авторите на посланието до „Ал Акба“! Излиза, че и Рот има пръст в цялата работа!
— Какво? — почти извика тя. Явно не можеше да повярва на обвинението. — Мисля, че вече обсъдихме този въпрос. Нали сам прегледа файловете в компютъра на Рот и не откри нищо!
— Да, но чак после намерих арабското съобщение, което е писано на някой от компютрите в заседателната зала. Всъщност това само доказва тезата ми. Ако съобщението не е било в компютъра на Рот, а той знае нещо от съдържанието му, без аз да съм му го казал, значи наистина е замесен по някакъв начин.
Стъписана, Шери извъртя глава и дълго гледа встрани, преди да промълви.
— Господи! Никога не бих предположила…
— Шери, той обеща, че ще се обади веднага на командира и ще му нареди да отклони полета.
— Ръсти, ако Рот действително стои зад тази работа, никога няма да се откаже. Няма да се свърже с екипажа и да ги предупреди да бягат. Познавам го добре, вкопчи ли се в някоя идея, докрай не отстъпва. Щом веднъж е задействал операцията, за нищо на света не би я прекратил.
Ръсти кимна.
— Аз му повторих, че заключенията от аутопсията означават по-малка вероятност за поголовно заразяване на пътниците, но той въобще не реагира.
— Трябва веднага да намерим телефон! — отсече Шери. Беше се посъвзела от шока.
— Права си! — Ръсти запали мотора и подкара шевролета на изток.
В бързината не забеляза черната кола, която се вля в колоната автомобили отзад.
— Ръсти, защо не пробваме да се обадим направо в самолета? Ти нали вече говори с тях? В тебе ли са номерата?
— Мисля, че да.
— А къде ще отидем? Не можем да се напъхаме в първата телефонна кабина. Сигурно вече са по петите ни.
Ръсти погледна часовника си — разполагаха с трийсетина минути. Спря пред входа на хотел „Хайят“ и хвърли ключовете на портиера.
— Ще нощуваме тук — излъга той.
После двамата с Шери се вмъкнаха във фоайето и се затичаха към асансьора.
В това време черната кола паркира на отсрещния тротоар, двама мъже изскочиха от нея и се втурнаха през потока автомобили към входа на хотела.
Става интересно! — помисли си портиерът. Тук май си играят на гоненица!