Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
На смрачаване взех решение. Все още обмислях бърз марш на север и се надявах, че като оставим огньовете да горят ярко ще можем да измамим врага, че кротко си стоим на върха на Минид Бадън. Но до края на този втори ден пристигнаха още сакси. Дойдоха от североизток, т.е. от посоката, в която се намираше Кориниум и стотина от тях се придвижиха към пустото поле, което се надявах да прекося, после заобиколиха и от юг и заставиха моите дървосекачи да напуснат гората и през седловината да се върнат обратно на Минид Бадън. Сега вече наистина бяхме в капан.
Тази нощ седнах край един огън до Сийнуин.
— Това ми напомня за оная нощ в Инис Мон — казах й аз.
— И аз затова си мислех — погледна ме тя.
Тогава бяхме открили Свещения съд на Клидно Ейдин, и се бяхме сгушили в едни скали, обградени отвсякъде от войската на Диурнач. Никой не се надяваше да оживее, но тогава Мерлин се бе върнал от света на мъртвите и ми се бе присмял.
— Обсадени сме, нали? — попита тогава той. — И те са повече от нас, нали? — бях кимнал утвърдително и на двете му предположения, а Мерлин се засмя. — И това ми било господар на бойци!
— „Забъркал си ни в страхотна каша“ — рече Сийнуин, опитвайки се да подражава на гласа на Мерлин. Споменът я накара да се усмихне, после въздъхна. — Ако ние не бяхме с теб — посочи тя към жените и децата, — какво щеше да направиш?
— Щях да тръгна на север. Да приема битка ей там — кимнах към сакските огньове, които горяха на възвишението отвъд котловината, — после щях да продължа на север.
Всъщност не бях съвсем сигурен, че щях да постъпя така, защото подобно бягство означаваше да изоставя всеки ранен в битката на хребета, но с останалите, без жените и децата, които щяха да ни бавят, сигурно щяхме да се изплъзнем от преследващите ни сакси.
— Ами ако помолиш саксите да оставят жените и децата да си отидат с мир? — тихо предложи Сийнуин.
— Веднага ще се съгласят — казах аз, — и щом излезете извън обсега на нашите копия, ще ви хванат, ще ви изнасилят, ще ви избият и ще поробят децата.
— Значи идеята не е добра — промълви Сийнуин.
— Не.
Тя облегна глава на рамото ми, внимателно, за да не събуди Серен, която спеше отпуснала своята глава в скута на майка си.
— И колко време ще можем да издържим?
— Бих могъл да умра от старост на Минид Бадън — отговорих аз, — стига да не изпратят повече от четиристотин души в атака срещу нас.
— А дали ще изпратят?
— Вероятно не — излъгах аз, и Сийнуин разбра, че я лъжа. Разбира се, че щяха да изпратят повече от четиристотин мъже. По време на война, това го бях забелязал, врагът обикновено прави това, от което най-много се страхуваш, така че и този път врагът щеше да прати срещу нас всички копиеносци, които бяха тук.
Сийнуин полежа мълчаливо известно време. Някъде в лагера на саксите лаеха кучета, и звукът ясно кънтеше в тихата нощ. Нашите кучета също се разлаяха и малката Серен се размърда в съня си. Сийнуин погали косата на дъщеря си.
— Ако Артур е в Кориниум — попита тихо тя, — защо саксите идват тук.
— Не знам.
— Мислиш ли, че накрая ще тръгнат на север, за да се присъединят към основната част от тяхната войска?