В обятията на Шамбала

Как обаче триизмерната енергия може да бъде превърната в четириизмерна?

Разбирах, че триизмерната енергия е тетраедрически изкривено пространство, в което — за разлика от веществото — времето тече, а не е заключено. Въпреки това не можех да си представя как времето може да тече в тетраедрически изкривеното пространство. Все мислех и мислех, като от време на време прекарвах длан по плешивината си. Не си го представях образно. Дори ми се стори, че от многобройните почесвания си бях направил мазол на плешивината. И тогава осъзнах, че понеже съм триизмерен човек, никога няма да мога да си го представя. За тази цел би трябвало да стана най-малкото четириизмерен, а може би и петизмерен.

Понамръщих се, когато установих, че плешивината ми не може да оправдае своето предназначение като „признак за голям ум“.

Съвсем ясно си представих обаче как човек с висока степен на силата на мисълта е способен да „зареди“ с мисълта си, тоест с енергията на свободното време, триизмерното време, тоест онова, чието течение е ограничено от триизмерно изкривеното пространство. Щом „зареждането“ достигне определено ниво, нещо прещраква и преобразува триизмерните „рамки“ на хода на времето в четириизмерни. После станалата вече по-мощна след зареждането енергия на времето тече в новия четириизмерен „коридор“, изчезвайки завинаги от триизмерния свят и запълвайки новия четириизмерен.

Тогава си помислих, че хората от по-висшите паралелни светове биха могли, ако пожелаят, да „източат“ нашия триизмерен свят, като преобразуват триизмерните енергии в своите четири-пет — или шестизмерни светове. Те никога няма да го сторят обаче, защото разбират, че силата на мисълта, способна да прехвърля енергиите и веществата от един свят в друг, им е дарена от Бога. А той е създал тези светове и е вдъхнал на хората в тях способността да мислят, като използват енергията на свободното време. Но сигурно чистотата на техните четириизмерни или петизмерни помисли е по-голяма.