Престол и щурм
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #2
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престол и щурм». Краткое содержание книги:
Зоя ококори очи.
– Ти си го прострелял?
– Точно така – потвърди Николай. – За съжаление не беше смъртоносно, но с практиката ще се усъвършенствам. – Той направи пауза и се взря поотделно във всяко от разтревожените лица около масата. После продължи. – Тъмнейший притежава огромна сила, но ние също. Той никога не се е изправял срещу обединената мощ на Първа и Втора армия, нито подозира за оръжията, които имам намерение да осигуря. Ще се изправим лице в лице.
Ние ще го обградим и тогава ще видим чий ще е щастливият куршум.
Докато тъмните орди на Тъмнейший са съсредоточени срещу Малкия дворец, той ще бъде уязвим. Замисляхме да разположим около столицата тежковъоръжени отряди от Гриша и солдати на разстояние четири километра един от друг. Започнеше ли битката, те щяха да стеснят кръга около Тъмнейший и да хвърлят срещу него цялата огнева мощ, която Николай можеше да ни осигури.
В известен смисъл Тъмнейший винаги се е страхувал точно от това. Още си спомнях как описваше новите оръжия, създавани извън пределите на Равка, и какво ми каза веднъж под счупените греди на една крайпътна плевня: „Епохата на гришанската сила отива към своя край“.
Паша се прокашля.
– Знаем ли какво ще стане с армията от сенки, когато убием Тъмнейший?
Прииска ми се да я прегърна. Нямах ни най-малка представа какво би станало с ничевие, ако успеем да повалим Тъмнейший. Възможно бе те да се разтворят във въздуха, но нищо чудно да освирепеят още повече и дори по-лошо, но тя каза: „Когато убием Тъмнейший“. Колебливо, уплашено, но въпреки това в думите ù имаше зрънце надежда.
ГЛАВНИТЕ НИ УСИЛИЯ бяха хвърлени в изграждането на защитата на Ос Олта. В града от стари времена имаше цяла мрежа от камбани, които звъняха при тревога – така дворецът щеше да е предупреден, когато се появи враг. С позволението на баща си Николай разположи по градските и дворцовите стени огромни самозареждащи се револвери, каквито бях видяла на борда на „Колибрито“. Въпреки недоволството на Гриша, наредих да сложат няколко от тях и върху покрива на Малкия дворец. Вероятно нямаше да спрат ничевие, но поне щяха да ги забавят.
Макар и с неохота, Гриша постепенно осъзнаха колко незаменими са Фабрикаторите.
Огнетворци и Материалки заедно работеха върху създаването на гренатки, които да произвеждат достатъчно силен взрив и светлина, та да забавят настъплението на воините сенки. Проблемът беше с какво да заменят взривния прах в тях, който би поразил всичко и всички наоколо. Понякога чак ме хващаше страх, че ще вдигнат във въздуха Малкия дворец и ще свършат работата на Тъмнейший вместо него. Често виждах на вечеря в куполната зала Гриша с обгорени маншети и опърлени вежди.
Съветвах ги да пренесат по-опасните експерименти на брега на езерото и да гледат Вълнотворците да са наблизо в случай на извънредно положение.
Николай също беше въодушевен от работата им и настояваше да се включи поне в проектирането на външния вид на новото оръжие. Фабрикаторите първо се опитаха да го изолират, после си дадоха вид, че се вслушват в мнението му. Скоро обаче разбраха, че той не е просто отегчен царски син, който си вре носа, където не му е работа. Николай не само схвана идеята на Давид, но благодарение дългогодишната си работа с отцепниците Гриша без проблем мина на езика на Малката наука. Малко след това сякаш всички забравиха както ранга му, така и че той е отказатся. Все по-често го заварвах надвесен над масите в работилниците на Материалки.
Най-много ме тревожеха обаче експериментите, които се провеждаха зад лакираните в червено врати на залите по анатомия на Корпоралки. Заедно с Фабрикаторите те се опитваха да съчетаят гришанска стомана и човешка кост. Целта беше войниците да бъдат по-издръжливи на атаките на ничевие.
Опитите обаче се оказаха болезнени и много далече от съвършенството. Телата на хората, с които се експериментираше, често отхвърляха метала. Лечителите правеха каквото е по силите им, но продраните викове на доброволците от Първа армия понякога ехтяха из всички зали на Малкия дворец.
Следобедите бяха запълнени с безкрайни съвещания във Великия дворец. Силата на Призоваващата слънцето се превърна в ценна разменна монета при преговорите за съюз с останалите държави. Често бях привиквана да демонстрирам способностите си и да доказвам, че съм още жива пред дипломатически сбирки. Царицата даваше приеми и организираше матинета с чай, където пак аз бях главната атракция. Николай често се отбиваше да ръси комплименти, да флиртува безсрамно и покровителствено да стърчи до мен като някой предан ухажор.