Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Здрасти, какво става? — попита с жизнерадостен тон Алекс, но почти веднага забеляза тъжната и унила физиономия, която го гледаше отсреща.
— Може ли да дойда при теб? — попита тя с немощен глас.
— Да, случило ли се е нещо?
— Дълга история, ще ти обясня като се видим.
Двамата си уредиха среща в едно от кафенетата в централната зала на „Перперикон“. Когато се видяха, Алекс я прегърна и целуна. Тя се зарадва, че го вижда, но продължаваше да има умърлушен вид.
— Какво има?
— Стийв… — при споменаването на името, Алекс изтръпна. Нали тя нямаше намерение да му изтърси ей сега, че отново възнамерява да се върне при него?
— Какво за Стийв? — попита Алекс, стараейки се да звучи загрижен, а не уплашен.
— Няма да ме остави на мира така лесно.
— Какво имаш предвид?
— Не знам дали е разбрал или просто предполага, но е пуснал сред приятелите си слуха, че аз и ти ходим.
— Еми… ние наистина ходим, така че рано или късно щяха да разберат — поясни Алекс. Някак му олекна, като разбра, че Силвия няма намерение да се връща при предишния си приятел.
— Не е там въпроса. Той настройва приятелите си срещу мен. Непрекъснато натяква за това, че съм го зарязала заради момче от „Перперикон“, че двата кръстосвача били съперници на игрите и че едва ли не съм извършила ужасно предателство.
— Това са пълни глупости!
— Още по-тъпо става, защото аз съм приета в отбора на „Мадара“, заедно със Стийв, който е капитан. Той се опитва да убеди останалите пилоти и командира, че ако се стигне до пряк двубой между „Мадара“ и „Перперикон“, аз съм „неблагонадеждна“ тъй като съм щяла да издам на тебе тайните на отбора.
Алекс отлично разбираше какво става. След като не можеше да я има, Стийв се опитваше всячески да вгорчи живота на Силвия.
— Не бива да се поддаваш! Този човек постъпва като подлец и жалък страхливец!
— Знам, но не мога да игнорирам това, което се случва. Неговото влияние сред останалите е по-силно. Чувствам се като черната овца.
Алекс се замисли. Очевидно тя страдаше и бе дошла при него за съвет. Той не беше сигурен какво е правилно да я посъветва, затова помисли малко, докато я прегръщаше, след което каза:
— Според мен има два варианта…
Тя го погледна. Дълбоките ѝ сини очи, отново бяха навлажнени от сълзи.
— Единият е цялата работа да отшуми за седмица-две най-много. Ако обаче видиш, че не можеш да издържаш, единственото, което остава, е наистина да ги зарежеш.
— Как точно да ги зарежа?
— Подай молба за трансфер на „Перперикон“. Успехът ти е добър, така че няма причина да ти откажат. Пък и обикновено хората се бутат да се местят от другите кръстосвачи на „Мадара“, а не обратното, така че би трябвало да не е проблем.
Силвия се замисли за момент после отвърна:
— И на мен това ми мина през ума. Но имаше неща, които ме спират.
— Ще може да се виждаш с Бен и Беки на тренировките. Знам, че сте близки.
— Не е само това. Участвам в отбора на „Мадара“. Ако се преместя в средата на годината ще изпусна игрите.
— Разбирам те. Аз самият съм супер щастлив, че ме избраха в отбора и ще мога да представя моя кръстосвач.
— Освен това е важно за кариерата на всеки пилот! Участниците в отборите получават после най-добрите назначения!
— Виж… така е, но от друга страна ако средата е непоносима за теб това ще се отрази и на представянето ти.
— Знам! Какво да правя?
— Ако нещата не се подобрят премести се на „Перперикон“. Може да пропуснеш тази година, но във втори курс отново ще имаш шанс да се класираш в нашия представителен отбор.
Дойде време за началото на състезанието между кадетите първокурсници от пехотата на „Перперикон“ и на „Дунав“. Алекс, Силвия, Габриела и лейтенант Арвин Кант се събраха в апартамента на Арвин, за да гледат играта. Лейтенантът имаше на разположение малко по-просторно и добре оборудвано жилище в сравнение обикновените кадети. Освен това той разполагаше с триизмерен холографски екран, където можеха най-добре да наблюдават състезанието в реално време. Холографският екран се поставяше хоризонтално на маса, за разлика от обикновените монитори, които се закрепяха вертикално. Върху него се проектираха триизмерни изображения на това, което се предаваше в момента по канала в Старнет.
Междувременно Мегън се намираше в кабината на десантния кораб от типа „Страйкър 16 Е“. Това беше малък и доста маневрен космически съд, с леко въоръжение и товарно отделение, в което можеше да се побере един взвод войници. Страйкърите бяха по-малки и по-маневрени в сравнение с транспортни кораби TS-7 и изискваха доста бързи реакции при управление. Кабината разполагаше с по-малко пространство в сравнение с командната зала при транспортерите, имаше три седалки, две се намираха отпред една до друга — на първия и втория пилот, а третата, малко по-назад, беше на стрелеца. Първият пилот действаше като командир на екипажа и предимно управляваше корабът, докато вторият пилот сигнализираше за наближаващи опасности и в случай на нужда можеше да поеме контрола над полета. Мегън беше първи пилот, Алиса Бруни втори, а Кобе Лий — стрелец. Освен тях, още два Страйкъра от отбора на „Перперикон“ се намираха на докинг-станция номер три, чакащи да им бъде дадено разрешение за излитане.