Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
В този момент Силвия се обърна с лице към него, сякаш за първи път усещаше, че не е сама. Очите ѝ изглеждаха зачервени.
— Аз също обикновено не държа тази опция включена! — каза тя, едва сдържайки сълзите си. Алекс разбра. Силвия желаеше някой да я открие на това уединено място. Но кой? Дали очакваше него или пък се надяваше, Стийв, да се появи и да пожелае да се сдобрят? Алекс нямаше идея. Не знаеше дали е добре дошъл. Но така или иначе вече се намираше тук и връщане назад нямаше. Седна до нея на брега на вирчето, но не твърде близо. Знаеше, че има вероятност да прозвучи тъпо, но не се сещаше какво друго да каже:
— Днес май не си много в настроение, а?
Последва кратко мълчание, след което Силвия изрече:
— Не е за вярване, че този красив водопад е дело на човешка ръка… че не сме сред гората на някоя планета, а всъщност се намираме на космически кораб!
Гласът ѝ звучеше отнесено, а думите и нямаха връзка с въпроса, който Алекс ѝ зададе:
— Израснах на различни кораби и станции, но въпреки това не мога да не се възхитя от това място.
— Аз пък — започна Алекс — израснах на планета, където имаше много естествени гори и езера, и сега, когато се озовах тук, наистина се чувствам все едно съм сред природата…
— Допуснах ужасна грешка, Алекс… — Силвия внезапно се върна на въпроса. Гласът ѝ звучеше някак по-дълбоко при последните думи. Той не отговори нищо, а след малко тя сама продължи:
— Ще ми простиш ли някога… — Алекс не очакваше да чуе подобно нещо. Вгледа се във влажните ѝ сини очи, които сякаш се опитваха да кажат толкова много. Едва забележимо, Алекс се приближи до нея и я целуна съвсем леко по устните. След това той отметна с ръка кичура коса, паднал на лицето ѝ, и я целуна още веднъж, този път по-силно. Този така жадуван момент най-сетне настъпи, и то по най-неочакван начин.
— Значи най-сетне се забихте? — попита Зак. Алекс, Зак, Мегън и Габриела закусваха заедно в столовата на „Перперикон“, и Алекс тъкмо им обясни защо предния ден отсъства от последните два часа по Основи на Бойното Пилотиране.
— Това е чудесно, Силвия е много готина! — допълни Мегън.
По-нататък разговорът промени посоката си и четиримата започнаха да обсъждат предстоящото днес състезание между първокурсниците пехотинци от „Перперикон“ и тези на кръстосвача „Дунав“. Зак и Мегън бяха много развълнувани. Зак трябваше да командва единия от общо трите взвода, а на Мегън ѝ предстоеше да пилотира един от десантните кораби.
— Нашето състезание е много интересно! — започна развълнувано Зак. — Първо десантните кораби трябва да ни спуснат на определено място върху непозната космическа платформа…
— Задачата ще се усложни допълнително от факта, че мястото за кацане ще се охранява от три противовъздушни установки, командвани от кадети на „Дунав“ — допълни Мегън. — Ние, пилотите, трябва да преодолеем тази пречка, за да приземим успешно корабите и да осъществим десанта.
— Така е, вашата работа е най-отговорна — ако ви свалят, преди да сте ни спуснали, ще загубим още преди да сме започнали — продължи Зак. — Едновременно на противоположния край на платформата Дунавци също ще се опитат да десантират на защитаван от наши кадети сектор. Общо взето, който от двата отбора успее да приземи успешно повече кораби, ще има числено превъзходство на бойното поле.
— А какво ще правите, след като кацнете, просто ще започнете да се стреляте ли? — попита Габриела.
— И аз това си помислих първоначално, но се оказа, че са го измислили малко по-интересно — обясняваше Зак. — В центъра на платформата има ценен предмет. Ще се ориентираме с помощта на електронна карта. Предметът има предавател, така че и двата отбора ще знаят къде се намира през цялото време. Целта на всеки отбор ще е да вземе предмета и да го занесе на борда на своя кръстосвач, използвайки десантните кораби, с които сме дошли.
— А какъв е предметът? — поинтересува се Алекс.
— Нямаме представа! — обясни Мегън. — Но има и друго. Всеки отбор трябва не само да вземе предмета, но и в същото време да не допусне да превземат всичките му кацнали десантни кораби. Ако това се случи отборът губи, защото дори и да сложи ръка на предмета, няма как да го отнесе от платформата.
— Стискам ви палци! — каза Габриела.
— Всичко ще бъде предавано пряко по канала на Седми флот в Старнет, така че ще гледаме през цялото време! — обеща Алекс.
След закуската Мегън и Закъри отидоха да се подготвят заедно с останалите от отбора на „Перперикон“. Състезанието щеше да започне след два часа. Алекс реши да използва това време, за да си припомни последните лекции по Основи на Поддръжката на Ягуар 7. Тази дисциплина му беше най-трудна и неразбираема от всичките и ѝ отделяше време с най-малко желание. Скоро обаче предстоеше изпит и той нямаше как да го отлага повече. Изминаха едва пет минути от момента, в който зачете записките си, и старфонът му иззвъня. С раздразнение погледна дисплея и тогава разбра, че го търси Силвия. Не се бяха чували от вчера: