Обсидиановата стая

— Докато се срещнем отново, ще се погрижа да живееш в комфорта, който заслужаваш. – Той бръкна в джоба си и извади дебел пощенски плик. – Осигурих нова безопасна квартира в Копенхаген. Много луксозна. – Той потупа плика. – Тук вътре са адресът, ключът заедно с паспорт, нов мобилен телефон, билет за самолет първа класа, който излита утре, както и датска шофьорска книжка.

Флавия продължаваше да мълчи.

— Както и аванс за бъдещата работа – добави той бързо. След това остави плика на дивана между тях. Флавия не посегна да го вземе.

— Трябва да знаеш, че това е скъп подарък – каза той. – Доказателство колко значиш за мен.

— Колко? – най-накрая попита тя.

— Колко означаваш за мен? Не мога да сложа цена на моето уважение към теб.

— Не, колко пари.

Това беше обнадеждаващо.

— Петстотин хиляди долара.

— Питър, толкова много? – Лицето й пребледня.

— Флавия, добре ли си?

Младата жена не отговори.

— Флавия, разбираш ли сега колко си важна за мен? Осъзнаваш ли, защо трябва да бъде така? И че можеш да разчиташ много скоро да се свържа отново с теб?

Сега, най-накрая, тя кимна.

— Знаех си, че ще разбереш. Защото, както ти каза, толкова много си приличаме. Сега, ако нямаш нищо против, трябва да вървя. Ще ти звънна на новия мобилен. Вероятно най-късно след месец. – Той се наклони, целуна я по челото и се изправи.

— Защо? – неочаквано попита Флавия.

Диоген погледна назад към нея.

— Защо си тръгвам ли?

— Не, защо свършихме тази последна работа? Защо трябваше да се преструвам на онова момиче, перуката и шлифера, лудото фалшиво отвличане и смъртта, цялата тази работа със смяна на самолети и пилоти, докарването на намибийски лекари, защо на куклата й трябваше ковчег с хладилник, а аз за какво трябваше да гоня вятъра из Ботсвана? А и Керонда. Обеща, че един ден ще ми обясниш. Е…?

Той махна с ръка.

— Разбира се, още повече че вече всичко свърши. С удоволствие ще ти обясня. Моят най-добър приятел е първокласен агент на ФБР, но пълен смотаняк, когато стане въпрос за жени.

— Да?

— Тази жена, Констънс – виждала си я в онзи ексмутски магазин и в ресторанта – беше зестрогонка от най-лошия тип, блазнеха я парите му и нищо друго. Вещицата беше успяла да го накара да й прехвърли повече от милион семейни пари. Просто исках да му ги върна. Но… ами всичко свърши зле, както може би знаеш. Моят приятел се удави. Обаче парите останаха у Констънс, затова беше отвличането. Исках да заблудя нейния съучастник и да върна парите под формата на откуп. Това се получи добре, и то благодарение на теб.

— Какво стана с нея?