Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Сигурно си прав — измърмори Риг, а после нарочно насочи струя урина към опакото на Талисковата ръка.

Талиско реагира бързо, без да мисли. Той с рев дръпна ръката си.

Риг използва силата на хватката му, за да запрати китката му, като вложи и цялата своя сила, в размазващ удар на оковите в челото на Талиско. Това бе изненадата, за която Баща му го беше предупредил, че е достатъчна. Реши, че ударът е бил достатъчен, за да зашемети Талиско, и мигом разигра голямо театро със загубване на равновесие, изтръгване на лявата си ръка от хватката на войника и падане зад загубилия съзнание мъж, за да не може никой друг да го вдигне. С още един тласък — като го прикриваше възможно най-добре с викове „Помощ!“ и мяташе ръце, той прехвърли отпуснатото тяло на мъжа през парапета и то повлече и Риг през него.

Усещаше, че панталоните са още на краката му, макар и да се мотаеха около глезените. Преди да паднат във водата, Риг се преви, за да докопа колана, и щом цопнаха в кафявия поток, той вече вкарваше езика на токата в ключалката на катинара.

Тежестта на прангите ги дърпаше право надолу. Когато стигнаха дъното, десницата на Риг вече беше свободна. Той се преви и освободи и глезена си.

Но това не беше достатъчно. Той нямаше да избяга така, както бяха избягали Самуна и Умбо. Нито пък искаше Талиско да умре — ако можеше да го извади, Кресльото щеше да му бъде полезен. Затова продължи да сдържа дъха си, отключи оковите на китката и на крака на Талиско и ги остави да паднат. Сега единствено дрехите теглеха двамата надолу. Риг застъпи единия от крачолите си и освободи краката си, а после — беше силен плувец — задърпа безжизненото тяло на мъжа към повърхността.

Когато главата му се показа във въздуха, той бързо си пое дъх, а после вдигна главата на Талиско над водата.

— Помощ! — извика. — Талиско се дави!

Гемията вече беше спряла и лодкарите я тласкаха с прътите срещу течението. След малко Риг избута Талиско към борда. Генерал Гражданин рязко изкомандва на войниците да зарежат Кресльото и да хванат момчето.

— Само аз го държа отгоре! — изкрещя яростно Риг с властния си глас, и ето, войниците и лодкарите му се подчиниха инстинктивно и поеха тежестта на Талиско. В този момент Риг се изкатери почти без чужда помощ и видя как прехвърлиха тялото през борда и го положиха на палубата. Талиско очевидно не дишаше.

— Вкарайте момчето обратно вътре! — изкомандва генерал Гражданин.

— Не и докато не накарам този човек да започне отново да диша! — възрази Риг. Властният му глас отново въздейства достатъчно на понечилите да го хванат войници и те се разколебаха. Риг се хвърли върху безжизненото тяло на Талиско и започна да го съживява, както Бащата беше учил всички деца във Водопаден брод.

Лодкарите си имаха свой метод — обръщаха удавника с главата надолу и удряха по гърба му с весла и пръти. Очевидно жертвите на този процес се съвземаха достатъчно често, та мъжете и нагоре, и надолу по реката продължаваха да го прилагат. Онова, което правеше Риг — натискаше гърдите на Талиско, за да изхвърли водата, а после залепи устата си върху неговата и вдъхна въздух в гърлото му — за тях беше нещо невиждано досега. Някои му крещяха да се махне, за да върнат мъжа към живота с веслата. Кървавата рана на челото на Кресльото свидетелстваше за силата на удара, който Риг бе успял да му нанесе. Той се зачуди дали пък ударът не го е убил, но за целите му това всъщност нямаше значение. Щом всички го бяха видели да спасява или да се опитва да спаси живота на мъжа, точно това щеше да се разказва. Ударът по главата щеше да се сметне за злополука и може би дори нямаше да му бъде приписван, тъй като никой не би помислил, че някакъв си юноша ще има силата да нанесе смъртоносен удар.