![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
И щяха да са прави — Талиско не беше мъртъв. Само след малко той вече кашляше, плюеше и дишаше сам, с чести и кратки вдишвания.
— Чувал съм за такова нещо — отбеляза един от лодкарите.
— Аз никога не съм — обади се друг.
— Момче, можеш ли да ни научиш?
Но генерал Гражданин отново бе овладял положението, разярен и нетърпелив — и както никога, му личеше.
— Върнете момчето обратно в каютата! — нареди той и този път Риг послушно се остави да го поведат или по-скоро да го повлекат към килията му. След малко Гражданин влезе при него. Двамата бяха сами. Гражданин попита с приглушен глас:
— Какви ги вършеше, в името на Стената?!
— Не съм бягал — обясни Риг.
— А защо не? — попита Гражданин. — Какво целиш?
— Последните думи на Баща ми бяха да намеря сестра си. Ако наистина съм Риг Сесамекеш, то тогава сестра ми е Парам Сисаминка и аз трябва да стигна в Ареса Сесамо, за да се срещна с нея. И тъй като и вие отивате там, реших да остана на борда.
Гражданин го сграбчи за подгизналата предница на ризата и долепи устни до ухото му:
— Какво те кара да мислиш, че изобщо ще те допуснат да припариш до кралското семейство?
— Е, ако съм мъртъв, очевидно няма да ме пуснат — отвърна Риг. — Но след този провалил се опит ще е трудно да убедите хората, че е било злополука.
— Какъв опит? — попита Гражданин. — Аз видях какво се случи — всичко беше твое дело, от началото до края.
— Кой друг го е видял по същия начин? — Риг поклати глава. — Талиско ми каза, че възнамерява да ме убие, да го изкара злополука и да убеди хората в това, като и самият той загине в нея. Аз само ускорих процеса и го обърнах в своя полза.
Гражданин изглеждаше искрено слисан.
— Той ти е казал?
— Каза, че било негов дълг. Предполагаше, че затова сте ни оковали заедно, за да плати със смъртта си, докато ме убива, за това, че е позволил на Самуна и Умбо да се измъкнат.
— Не съм давал такава заповед — заяви Гражданин.
— Не сте, разбира се — потвърди Риг. — Вие сте заповядали да ни оковат, а той е доразвил заповедта.
— Искам да кажа, че не съм искал това. Ти наистина ли си толкова тъп?
— Колко тъп по-точно? — попита Риг. — Аз мисля, че се справих доста добре. Съборих долу мъж, два пъти по-тежък и по-силен от мен, освободих се от оковите и го спасих от удавяне.
— Много театрално. Бих изръкопляскал, но мъжете, които подслушват навън, ще си помислят, че те удрям.
— Може би сте от поддръжниците на кралското семейство… На мъжката му част… А може би сте ме изпитвали. Не мога да знам това. Но съм убеден, че Талиско е възнамерявал да ме убие, независимо дали такъв е бил и вашият замисъл. А аз не исках да умра, преди да съм се срещнал със сестра си.
— Със сестра си? — попита Гражданин. — Не с майка си?
— Моят баща спомена сестра ми. Доколкото аз знам, Парам Сисаминка не е моя сестра и Агия Сесамин не е моя майка. Но вие казахте, че сестра ми е в Ареса Сесамо, и затова отивам там. И ако нещо се случи с мен сега, историята за това как с Талиско сме паднали във водата ще бъде разказвана другояче — като първия ви опит да ме убиете.
— Не те искам мъртъв, глупако! Искам те жив.
— Тогава не ме приковавайте към фанатични антимонархисти.
Гражданин го пусна и отиде в другия край на стаята. Гемията се наклони на една страна и двамата залитнаха.
— Можеш да бъдеш сигурен, че няма — рече Гражданин.
— Когато стигнем там, позволете ми да видя кралското семейство — помоли Риг. — Позволете ми да застана до тях. Ако няма прилика, тогава с цялата идея да ме пробутат като син наследник ще е свършено, независимо дали вие я подкрепяте или не.