![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Значи генералът ти е дал заповед да…
— Глупак! — прекъсна го Кресльото. — Мислиш ли, че са ми нужни заповеди, за да разбера и изпълня дълга си?
Риг отново се замисли за омразата, изписана по лицето на мъжа.
— Тук не става въпрос за дълг.
Кресльото дълго мълча, а накрая заяви:
— Да те убия е повече от дълг. Но ще го извърша достойно.
— Питам само за мое сведение… Дали ще ме убиеш, защото смяташ, че аз наистина съм Сесамекеш? Или защото си мислиш, че съм самозванец?
— За твое сведение, няма значение — отвърна Кресльото.
— Но твоята омраза към мен… От любов към кралското семейство ли произтича или от презрение към него?
— Независимо дали наистина си кралска особа, или си самозванец, твоите цели могат да се осъществят само чрез възстановяване властта на кралското семейство.
— Твоята омраза към кралското семейство е лична.
— Моят прадядо бил много богат и влиятелен търговец. Някой го обвинил, че си придава важност, все едно е благородник — престъплението му било, че харчел дръзко. Опитвал се да се прави на благородник. Носел дрехи на благородник. Демонстрирал достойнствата на благородник.
— Това престъпление ли е било? — попита Риг.
— Не само престъпление. Всяко обвинение било равносилно на държавна измяна. По време на монархията законът повелявал всеки да се придържа към класата си. Търговците не могат да стават дребни благородници, дребните благородници — аристократи, а аристократите не могат да се стремят към трона. Ако обвинението към моя прадядо е било, че се облича като воин и носи оръжие, наказанието е щяло да бъде солена глоба и една година домашен арест. Но той бил обвинен, че се облича като аристократ, а това означавало, че прескача две стъпала. Наказанието било същото като за опит за убийство на кралицата.
Риг никога не беше чувал подобни глупости, ала не се усъмни в истинността на историята.
— Смърт?
— Бавна и ужасна публична смърт — потвърди Кресльото. — С разчлененото му тяло нахранили кралските кучета в присъствието на гилдията на търговците. Семейството му било лишено от всички богатства, включително и от облеклото, полагащо се на търговците, и само по препаски и наметала на просяци те били прогонени на улицата, където можели да станат плячка на всекиго.
— Това не е честно — рече Риг.
— След като прадядо ми бил екзекутиран, най-големият му син, моят дядо, бил убит почти веднага от прислугата на конкурент търговец — същият онзи, който предал баща му, без съмнение! Без закрилници, без пари и без имот, всички жени и млади момчета от семейството щели да бъдат принудени да проституират, а всички мъже — да полагат каторжен труд в мините. Вместо това те попаднали под закрилата на Революционния съвет. Баща ми бил само на девет години. Той израснал, проявявайки към Съвета верността, която заслужавал. Аз бях възпитан в същата вярност и още я чувствам. Бих умрял, за да попреча на кралските трупни червеи отново да заразят Сташия!
Беше я нарекъл Сташия — името на долината и делтата на реката Сташик преди Сесамото да дойдат от североизток, да я завладеят и да създадат империята. За пръв път Риг започна да разбира колко дълбока може да е паметта и каква болка могат да причиняват неща, случили се преди десетилетия.
— Аз никога не съм…
— Знам, че ти никога не си причинявал такова зло нито на мен, нито на никого. Но щом си включен в играта, няма значение какъв играч си — онези, които се отнасят така към простолюдието, ще те използват, за да заграбят отново властта. Съветът е най-ужасната власт — покварена, деспотична, лицемерна, фанатична. Но е по-добра от всички други. А моето семейство му дължи оцеляването си.
— Е, всичко това звучи съвсем смислено — рече Риг. — Щом трябва да умра, най-добре ще е да ме убие човек, чието семейство е загубило всичко заради хора, които никога не съм виждал и с които никога не съм твърдял, че имам връзка, и с които сам бих се борил, щом са се отнасяли така.
— Хвърляш приказки на вятъра — рече Кресльото.
— За свое собствено удовлетворение, мога ли да науча истинското име на мъжа, който ще ме убие?
— Моят прадядо се е казвал Талиско Твърдеумен. И дядо ми беше Талиско, и баща ми, и аз също, макар че са ни лишили от името Твърдеумен и са го заменили с Урина.