Следотърсачът [Pathfinder - bg]

Донесоха им храна и я оставиха на масата пред тях — но толкова далече, че не можеха да я стигнат, ако не приближат масата към себе си или столчетата си — към масата. Риг посегна с лявата си ръка и леко придърпа масата, а после задържа ръката си там в очакване и Кресльото да направи същото от другата страна.

Виждаше, че за офицера е направо болезнено, че се налага да си сътрудничат, но след време той явно проумя необходимостта от това, защото посегна с дясната ръка и двамата заедно придърпаха масата към себе си. Сега вече спокойно достигаха купите с ечемичена супа.

Риг посегна с лявата си ръка да вземе лъжицата, поставена от дясната страна на купата. Кресльото направи същото с десницата си.

— Така никак няма да ни е удобно — рече Риг. — Аз съм деснорък. Като се храня с лявата си ръка на лодка, която се клати, може да разлея.

Тъй като си личеше, че Кресльото е леворък, Риг нарочно му даваше повод да каже, че и на него му пречи същото. Вместо това онзи навъсено започна да поднася капещата лъжица към устата си и да разлива по масата и в скута си. Риг бе прекарал много време с Баща си в упражнения за развиване и на двете ръце — можеше да стреля с лък, да почисти и одере животно и да пише гладко и четливо и с двете. Можеше дори да яде, без да разлива, но вместо това повтаряше действията на Кресльото едно към едно.

— Не мисля, че са приковали лявата ти ръка към моята дясна по случайност — рече той. — А за да ни бъде и на двамата неудобно.

Кресльото дори не го погледна.

Двамата продължиха да ядат, а между хапките Риг подметна:

— Ако това изобщо има някакво значение, ние с приятелите ми изобщо не подозирахме, че днес ще ни арестуват, и каквото и да са направили, за да те вкарат във водата, аз не съм участвал в него.

Кресльото се обърна и го изгледа разярено, но все така не каза нищо. Ала нямаше значение — Риг бе успял да привлече вниманието му и беше само въпрос на време да проговори.

— Виж, ти не ме мразиш, защото си мокър, а защото мразиш онзи, който се предполага, че съм. Знай само, че аз не се представям за никого, аз съм си аз.

Кресльото се изхили.

— Единственият родител, когото съм познавал, беше моят баща. Отгледа ме сред горите. Той умря преди няколко месеца и ми остави…

— Спести ми това — прекъсна го Кресльото. — Колко пъти според теб ще мине тая история?

— Толкова, колкото минава истината.

— Аз съм тук, за да те убия — рече Кресльото.

Риг усети как по тялото му преминава тръпка на ужас. Този не се шегуваше.

— Ами добре — рече той. — Не мога да те спра.

— Не можеш дори да ме забавиш.

Риг изчака.

— Е? — попита най-сетне той.

— Не тук — рече Кресльото. — Не в тази каюта. После ще трябва да ме изправят на съд и да ме екзекутират, а така всичко ще се разчуе. Ще плъзне мълва как войник под командването на генерал Гражданин е убил законния Крал на Шатрата. А това ще е също толкова лошо, колкото и да те оставя жив.