![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— За кесия със скъпоценни камъни — отвърна Самуна. — Когато задържаха Риг, ние се върнахме и я изровихме. Само че Умбо явно се е върнал от бъдещето, оплячкосал е малкото ми скривалище и е извадил от нея най-големия камък.
— Всеки може да го е взел — рече Подмокрената.
— Всеки, който е с всичкия си, би взел цялата кесия — възрази Самуна.
— Не може да съм бил аз — изхленчи Умбо. — Аз пътувам във времето само към бъдещето. Което не струва, тъй като всички така или иначе ще попаднем в бъдещето.
— Всичките истории за призраци… — отбеляза Подмокрената. — Всички привидения сигурно просто са били такива като тебе. Обикалят из някоя къща и ако са много уморени, случайно изпадат в това забързване, дето ти говориш за него, и неволно оставят подире си свой образ или себе си в действителност, тъй като могат да докосват и да усещат мирис… И това ги отнася в бъдещето, и хората след много десетилетия ще видят как този призрак си върши там своите си работи. Те може би дори не подозират за това.
— Ако го правят като мен, знаят какво правят — възрази Умбо.
— О, значи ти си наясно какво правиш? — попита Самуна. — Не беше ли точно ти тоя, който си мислеше, че изпраща съобщения назад в миналото, а те всъщност са пристигали на погрешно място, в бъдещето?
— Оставете ме да спя — примоли се Умбо. — Толкова съм скапан, че ще пукна.
— Но запомни това, когато отново заспиваш, Умбо — рече Самуна. — Ти наистина успя. Ти наистина се придвижи във времето.
— Да, бе, нали — възкликна Умбо, а после пак се унесе в сън, но този път засънува брат си, застанал на ръба на водопада. И усети как един въпрос настоятелно напира в онази част от него, която знаеше, че това е сън: защо не мога да се върна и да кажа на Киокай, да го спася, преди да отиде на водопада?
Може и да съм го направил, помисли си той, докато отново се унасяше в сън. Може би съм го направил, обаче чак след години, когато порасна. Може би аз съм мъжът, когото на Риг му се е сторило, че е бутнал, или поне го е оставил да падне от скалата. Невъзможно.
Де да беше така.
Той отново заспа.
Глава 12
В окови
Заменимият и компютрите извършиха изчисленията възможно най-точно само след час-два.
— Ако твоите екстравагантни и недоказуеми догадки се окажат верни, то да, засечките на време-пространството биха могли да позволят всичките деветнайсет варианта на този кораб да преминат през гънката единайсет хиляди години назад в миналото, но между преминаванията е минало достатъчно време, че те да не се припокрият и затова да не е задължително да се анихилират — установи заменимият.
— Затова може би съществуват не само един, а деветнайсет варианта на този кораб и целия му екипаж и оборудване, включително вас и мен, пилота, и всички те летят към планетата, която е нашата цел, за да я колонизират.
— Или пък не — додаде заменимият.
— О, това е твърде възхитително, за да не е вярно.
— Метафоричната жилка не влияе на реалността — рече заменимият.
— Но в изяществото на реалността присъства метафорична жилка — възрази Рам.
— Да предположим, че си прав — съгласи се заменимият. — Е, и?
— Значи ще се чувствам по-добре, докато прекарвам остатъка от живота си, без да върша нищо смислено.
— Ще имаш време да прочетеш всичките онези книги, които така и не си успял да прочетеш.
— Мисля, че няма да имам време абсолютно за нищо — възрази Рам. — Мисля, че ще съм жив само докато стигнем мястото, където е бил построен този кораб. Само структурата, която виждаме наоколо, се движи назад във времето. Когато стигнем до мястото, където е била построена, тя ще се разгради около нас.
— А ние ще слезем.
— Как? — попита Рам. — Ще трябва да се качим на совалка, която ще ни откара обратно на земната повърхност. Но няма совалки, които да се движат в нашата посока във времето.
— Няма звезди, които да се движат в нашата посока, и все пак ние ги виждаме — рече заменимият.
— Какво интересно затруднение — рече Рам. — На всяка цена се навъртай тук, за да видиш какво ще стане.
— Какво ще направиш?
— Ще продължа това пътешествие, докато намеря начин да изпратя съобщение до моите варианти, които прекосяват гънката, връщат се в миналото и си имат работа със своите деветнайсеткратни копия.
— А как предлагаш да го направиш? — попита заменимият.
— Да го издълбая в метала на кораба някъде, където несъмнено ще го намеря, но чак след като премина през гънката.