Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 133
Перейти на страницу:

— Според договора ми се полагат десет процента от платената на търга сума. Разходите са си твоя работа. И само твой проблем.

— Ти какви ми ги…

Антея Дерис го погледна. Това бе достатъчно. Между Антея и баща ѝ нямаше особена прилика. Но да хвърля погледи, Антея можеше точно като баща си. Като Пирал Прат. Мус се сви под погледа ѝ.

— Моля от сумата, която ще бъде изплатена — обърна се тя към чиновника, — да бъде издаден чек за четиристотин крони. Знам, че банката взима комисиона и съм съгласна с тях.

— А моите пари в брой! — Чиновникът на магистрата показа голямата кожена раница, която носеше със себе си. — Ще си ги занеса вкъщи и хубаво ще ги скрия! Нито една крадлива банка няма да съдере комисиони от гърба ми!

— Това е значителна сума. — Чиновникът се изправи. — Моля, почакайте.

Чиновникът излезе от канторката си и само за миг отвори вратата към задната стая, но Антея беше готова да се закълне, че зърна чернокосата жена, облечена в черно и бяло. Тя потрепери.

* * *

— Благодаря ти, Молнар — каза Йенефер. — Няма да забравя тази услуга.

— За какво ми благодариш? — усмихна се Молнар Джианкарди. — Какво толкова съм направил, каква ти услуга? Това, че съм купил на търга показания предмет? Че съм го платил с пари от личната ти сметка? Или може би, че се извърнах настрани, когато преди малко произнасяше заклинание? Извърнах се, за да погледна през прозореца към онази посредничка, която се отдалечаваше, деликатно поклащайки това-онова? Не крия, че дамичката ми е по вкуса, макар че не се увличам по човешките жени. Твоето заклинание и нейните ли… проблеми ще умножи?

— Не — отвърна магьосницата. — Нищо няма да ѝ се случи. Тя взе чек, а не злато.

— Ясно. Предполагам, че веднага ще вземеш мечовете на вещера? Все пак те са за него…

— Всичко — завърши Йенефер. — Съдбата ги е свързала с него. И аз го знам, разбира се. Той ми го е казвал. И дори започнах да го вярвам. Не, Молнар, днес няма да взема мечовете. Нека си останат в трезора. Скоро ще изпратя някой да ги прибере от мое име. А аз още днес напускам Новиград.

— Аз също. Отивам в Третогор, да проверя тамошния филиал. После се прибирам в Горс Велен.

— Ами още веднъж ти благодаря. Сбогом, джудже.

— Сбогом, магьоснице.

Интерлюдия

Приблизително сто часа след получаването на златото от банка Джианкарди в Новиград

— Забранено ти е да се качваш горе — каза биячът Тарп. — Знаеш го много добре. Слез от стълбището.

— А това виждаш ли го, негоднико? — Никефор Мус разтърси със звънтене торбата с пари. — През живота си виждал ли си толкова злато накуп? Разкарай се от пътя ми, че господинът идва. Богат господин! Отстъпи, селянино!

— Пусни го, Тарп! — От вътрешността на заведението се появи Фебус Равенга. — Не искам да се вдига шум, гостите се притесняват. А ти внимавай. Веднъж ме измами — втори път няма да ти позволя. По-добре внимавай с какво ще платиш, Мус.

— Господин Мус! — Чиновникът блъсна настрани Тарп. — Господин! Внимавай с кого разговаряш, кръчмарю. Вино! — извика той, като се настани на масата. — От най-скъпото!

— Най-скъпото — осмели се да отговори сервитьорът — струва шейсет крони…

— Давай го! Донеси ми веднага цяла кана!

— По-тихо — напомни му Равенга. — По-тихо, Мус.

— Не ми шъткай, измамнико! Мошеник! Парвеню! Какъв си ти, че ще ме караш да мълча? Позлатена табела, но отвътре — само лайна! А лайното винаги ще си остане лайно! Гледай тук! Виждал ли си толкова злато накуп? Виждал ли си?

Никефор Мус бръкна в торбата, извади шепа златни монети и със замах ги хвърли на масата.

Монетите се пръснаха в кафява слуз. Наоколо се разнесе ужасна воня на екскременти.

Гостите на локала „Natura Rerum“ скочиха от местата си и се затичаха към изхода, като кашляха и притискаха салфетки към носовете си. Сервитьорът се преви на две в порив за повръщане. Някой извика, някой изруга. Фебус Равенга не помръдна от мястото си. Стоеше като статуя, скръстил ръце на гърдите си.

Ошашавеният Мус тръсна глава, разтърка очите си и се взря във вонящата купчина върху покривката. Накрая се освести, бръкна в торбата. И извади оттам ръката си, пълна с гъста слуз.

— Прав си, Мус — каза Фебус Равенга с леден тон. — Лайното винаги ще си остане лайно. Изкарайте го на двора.

Чиновникът на магистрата дори не се противеше, докато го изкарваха навън, беше твърде зашеметен от случилото се. Тарп го отведе до отходното място. По знак на Равенга слугите свалиха дървения капак на отходната яма. Щом видя това, Мус се освести и започна да пищи и да рита. Но това не му помогна особено. Тарп го завлече до ямата и го бутна вътре. Младият човек цопна в редките изпражнения. Но не потъна. Изпъна ръце и крака и се задържа на повърхността благодарение на хвърляните вътре снопове слама, парцали, пръчки и смачкани страници от различни учени и благочестиви книги.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)