Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Може би най-добре вдругиден. Иди в града. Срещни се с поета, той много се безпокоеше за теб. А сега си върви, моля те. Трябва да се заема с пациентката си.
Когато тя си отиде, Гералт погледна към Мозаик. Погледът му сигурно беше достатъчно красноречив, защото тя не се забави с обясненията.
— Сутринта имахме раждане — каза момичето и гласът му леко се промени. — Имаше усложнения. Тя реши да използва форцепс. Всичко, което можеше да се обърка, се обърка.
— Разбирам.
— Едва ли.
— Довиждане, Мозаик.
— Дълго време те нямаше — надигна глава момичето. — Много по-дълго, отколкото очакваше тя. В Рисберг не знаеха нищо или се преструваха, че не знаят. Но нещо се е случило, нали?
— Нещо се случи.
— Разбирам.
— Едва ли.
Лютичето го порази със съобразителността си. Потвърди факта, чиято очевидност Гералт все още не беше осъзнал напълно. И като цяло не беше приел.
— Край, а? Отнесе те вятърът? Очевидно беше, че тя и магьосниците са имали нужда от теб, свършил си работата, а сега можеш да си вървиш. И знаеш ли какво? Радвам се, че стана така. Все някога тази странна афера трябваше да приключи и колкото по-дълго продължеше, толкова по-опасни щяха да са последиците. Ти, ако питаш мен, също трябва да се радваш, че всичко приключи и че мина толкова гладко. Затова на лицето ти трябва да грее радостна усмивка, а не тая мрачна и навъсена гримаса, която на всичкото отгоре изобщо не ти отива, с нея приличаш на човек с тежък махмурлук, който плюс това се е отровил с мезето и не помни в какво и кога си е счупил зъба или откъде са следите от сперма по панталоните му. Или — продължи бардът, без изобщо да се притеснява от липсата на някаква реакция у вещера — за мрачното ти настроение има друга причина? Може би това, че те изхвърлиха през вратата, а ти си планирал завършек в собствен стил? Измъкване рано сутринта с оставени на масата цветя? Ха-ха, в любовта е като на война, приятелю мой, а твоята скъпа е постъпила като истински стратег. Изпреварила те е с превантивна атака. Сигурно е чела „История на войните“ на маршал Пелиграм. Пелиграм дава много примери за победи, постигнати с помощта на подобна хитрост.
Гералт все така не реагираше. Но Лютичето като че ли и не очакваше реакция. Той допи бирата си и кимна на кръчмарката да донесе още.
— Като се има предвид казаното досега — продължи той, като въртеше ключовете за настройка на лютнята, — аз съм привърженик на секса още при първата среща. Препоръчвам го за в бъдеще, при всички случаи. Това премахва необходимостта от следващи срещи със същото лице, които понякога са досадни и отнемат много време. И тъй като стана дума за това, то похвалената от теб госпожа адвокатка наистина си струваше положените усилия. Няма да повярваш…
— Ще повярвам — не издържа вещерът и го прекъсна доста рязко. — Ще ти повярвам и без да ми разказваш историята, така че можеш да я пропуснеш.
— Ами да — констатира бардът. — Депресия, отчаяние и скръб, затова си толкова избухлив и груб. И то не само заради жената, струва ми се. Има и още нещо. Знам, по дяволите. Разбрах. Нищо ли не стана в Новиград? Не си върна мечовете?
Гералт въздъхна, макар че си беше обещал да не го прави.
— Не ги върнах. Закъснях. Появиха се усложнения, случи се това-онова. Попаднахме в буря, после лодката ни започна да пропуска вода…. А след това един кожар се разболя тежко… Ох, няма да те отегчавам с подробностите. Казано накратко, не можах да стигна навреме. Когато се добрах до Новиград, търгът вече беше свършил. Разговорът в къщата „Борсоди“ беше кратък. Продажбите на търг са конфиденциални, за да се защитят продавачите и купувачите. Компанията не предоставя информация на никакви странични лица, дрън, дрън, дрън, довиждане. Нищо не научих. Не знам дали са продадени мечовете и ако са, то кой ги е купил. Дори не знам дали крадецът изобщо ги е предложил на търга. Та той може да е пренебрегнал съвета на Прат, може да е намерил някаква друга възможност. Нищо не знам.
— Лош късмет — поклати глава Лютичето. — Поредица от нещастни случайности. Разследването на братовчед ми Феран като че ли също стигна до задънена улица. Между другото, като стана дума за братовчеда Феран, той непрекъснато пита за теб. Къде си, има ли някакви новини от теб, кога ще се върнеш, ще успееш ли за кралската сватба и нали не си забравил за обещанието, което си дал на принц Егмунд. Аз, разбира се, и думичка не съм му казал за твоите дела, нито за търга. Но ти напомням, че празникът Ламас наближава, остават десет дни.
— Знам. Но междувременно може да се случи нещо? Нещо щастливо, да речем? След поредицата от нещастни случайности малко разнообразие ще ми дойде добре.