Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
Кевенард ван Флит се сви до борда, заплака и извърна глава. Пудлорак също покорно извърна поглед, сви устни, беше очевидно, че няма да реагира на бунта на екипажа си.
— Това е правилният начин. — Петру Кобин побутна Парлаги напред. — Търговецът и мъртвата лисица зад борда, това е единственото ни спасение. Отстъпи, вещерю! Хайде, момчета! Хайде, момчета, хвърлете ги в лодката!
— Коя лодка? — попита тихо Адарио Бах. — Онази ли?
Далеч от „Пророка“, прегърбен на пейката в лодката, гребеше Йавил Фиш, в посока към водното разширение. Гребеше бързо, веслата пореха водата и разкъсваха водораслите.
— Фиш! — закрещя Кобин. — Негоднико! Мръсен кучи син!
Фиш се обърна, сгъна ръката си в лакътя, показа им среден пръст, след което отново се хвана за греблата.
Но не стигна далеч.
Пред очите на екипажа, лодката от „Пророка“ внезапно подскочи върху гейзер от вода, всички видяха пляскащата по реката опашка и озъбената паст на огромен крокодил. Фиш полетя зад борда, заплува с писъци към брега, към зелените корони на кипарисовите дървета. Крокодилът го следваше, но разположените нагъсто кипарисови колена забавиха преследването. Фиш доплува до брега, рухна по лице върху лежащия там голям камък. Но това не беше камък.
Гигантската кайманова костенурка раззина паст и захапа ръката на Фиш малко над лакътя. Фиш нададе вой, замята се, запляска в калта. Крокодилът изскочи и го захапа за крака. Фиш изрева.
За миг не беше ясно кое от влечугите ще завладее Фиш, костенурката или крокодилът. Но в края на краищата и за двамата остана по нещо. В челюстите на костенурката остана ръката със стърчащата от кървавото месо бяла кост. Другата част от Фиш отнесе крокодилът. На мръсната повърхност на водата остана само голямо червено петно.
Гералт се възползва от вцепенението на екипажа. Той грабна от ръцете на моряка мъртвото момиче и отиде на носа. До него застана Адарио Бах, въоръжен с канджа.
Но нито Кобин, нито който и да е друг от моряците не се опита да им попречи. Напротив, всички бързо отстъпиха към кърмата. Бързо. Едва ли не в паника. Лицата им внезапно се покриха със смъртна бледност. Сгушеният до борда Кевенард ван Флит ридаеше, обхванал с ръце скритата между коленете си глава.
Гералт се огледа.
Дали Пудлорак се беше заблял, или повреденият от водяноя рул не слушаше, но шлюпът се насочи право към надвисналите клони и се навря между дънерите на повалените дървета. Агуарата веднага се възползва от това. Скочи на носа, ловко, меко и безшумно. В облика на лисица. По-рано, когато я беше видял на фона на небето, тя му се беше сторила черна, синьо-черна. Сега беше друга. Кожата ѝ беше тъмна, а крайчето на опашката снежнобяло, но в оттенъците на кожата, особено на главата, преобладаваше сивота, характерна по-скоро за корсак, отколкото за сребърна лисица.
Тя се промени, израсна, превърна се във висока жена. С лисича глава. С остри уши и издължена муцуна. В устата ѝ, когато я отвори, проблеснаха остри кучешки зъби.
Гералт се наведе, постави тялото на момичето на палубата, отстъпи крачка назад. Агуарата нададе пронизителен вой, затрака със зъби, приближи се до трупа. Парлаги закрещя, размаха отчаяно ръце, изтръгна се от Кобин и скочи зад борда. Потъна веднага.
Ван Флит плачеше. Кобин и моряците, все така пребледнели, се скупчиха около Пудлорак. Той свали шапката си.
Медальонът на шията на вещера се тресеше силно, вибрираше, трепереше. Агуарата се наведе над момичето, като издаваше странни звуци, нещо между мърморене и съскане. Внезапно надигна глава и оголи зъби. Заръмжа глухо, в очите ѝ проблесна пламък. Гералт не помръдна.
— Виновни сме — каза той. — Получи се много зле. Но нека не става по-лошо. Не мога да ти позволя да причиниш вреда на тези хора. Няма да го допусна.
Лисицата се изправи, поела момичето в ръце. Огледа събралите се хора. След това впери поглед в Гералт.
— Ти застана на пътя ми — рече тя с лаещ, но изразителен глас, като изговаряше бавно всяка дума. — Защити ги.
Той не отвърна нищо.
— В ръцете ми е моята дъщеря — завърши тя. — Това е по-важно от живота ви. Но ти се изправи в тяхна защита, белокоси. Ще се върна за теб. Някога. Когато вече ще си забравил. И няма да ме очакваш.
Тя скочи бързо на планшира и оттам на едно паднало дърво. След което изчезна в зеленината.
В последвалата тишина се чуваха само хлипанията на Ван Флит.
Вятърът утихна, стана задушно. Тласкан от течението, „Пророк Лобода“ се измъкна от клонака и се понесе по средата на ръкава. Пудлорак избърса очите и челото си с шапката.