Вечната маска на смъртта [bg]

Тя спря за миг, после продължи:

— Атий, разбира се, е бил прочут със своите подвизи и Максенций го е използвал непрекъснато да преследва християни, докато светът изненадващо се обърнал с главата надолу. Константин се провъзгласил за император и поел към Рим, и което било по-лошо, обявил, че ще покровителства, дори активно ще подкрепя християнската религия. И ето че времето на Атий Енобарб изтекло. Вие и двамата сте попаднали в клопка, почувствали сте, че сте хванати в мрежа от лъжи и интриги. Атий е можел да те предаде, но и ти си можел да го предадеш. Той е можел да те издаде като отстъпник, но и ти си можел да направиш същото, както и да докажеш, че той е бил унищожител на всичко християнско, престъпник, който е натрупал огромно богатство от грабежи. Подобно на двама гладиатори на арената, никой от вас не можел да си осигури предимство. Затова ти си продължил да се преструваш. Трябва да си се питал дали Атий ще оцелее при чистките на Константин; убедена съм, че ако не беше успял, ти си щял да измислиш други планове, за да можеш да избягаш безопасно.

— Атий може да е писал на Константин и Елена и да им е предложил главата ми!

— О, не! — възрази Клавдия. — Както казах, ако го е направел, ти си щял да имаш свободата да издадеш всичко, което си знаел за предизвиканите от него унищожения! И не само това, но и къде е укрил голямото си богатство, плячката, която е отмъкнал от християните и заровил в собствената си градина. Не мога да дам точни подробности за времето и мястото, но съм сигурна, че вие двамата сте преговаряли и сте стигнали до приятелско споразумение: Атий да продължава да ти пази гърба, а ти да продължаваш да пазиш неговия. Като гаранция ти си му предоставил повечето от подробностите за това, къде е гробът на галилееца Петър, тук, под гробницата на Тит Лабиен. Също така си го предупредил, че в нея не може да се влезе лесно, че е пълна с капани и че той не може да рискува. Освен това си твърдял, че най-добре ще бъде да изчака, да остави да мине време. Всъщност подозирам, че вече си бил взел решението си. Възнамерявал си да убиеш Атий и да продадеш тайната на гроба, но не на императора, който сигурно е щял да те попита откъде го знаеш, а на Харон. На теб ти е бил нужен царят на подземния свят, който да осъществи вместо теб изнудването и да се обогатите — и той, и ти!