Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Проблемът му беше, че не можеше да споделя Валентиновото жизнерадостно-използваческо отношение към момичетата. Валентин би казал всичко, за да вкара някое момиче в леглото си. Димка вярваше, че е лошо хората да се манипулират или притискат. Освен това вярваше, че ако някой ти каже „не“, ти трябва да го приемеш, докато за Валентин „не“ винаги означаваше „може би още не“.
Паркът Горки беше оазис в пустинята на строгия комунизъм, място, където московчани можеха просто да се забавляват. Хората обличаха най-хубавите си дрехи, купуваха си сладолед и сладкиши, флиртуваха с непознати и се целуваха в храстите.
Анна се преструваше, че се бои от виенското колело, и Валентин поде преструвката — прегърна я и обясни, че е съвършено безопасно. На Нина явно й беше приятно и не се тревожеше, което Димка предпочиташе пред подправения страх, но пък не му даваше възможност да се приближи.
Нина изглеждаше добре в памучната разкроена рокля на оранжеви и зелени райета. „Гледката отзад е особено съблазнителна“, мислеше си Димка, докато слизаха от колелото. За тази среща той беше успял да се сдобие с американски джинси и синя карирана риза. В замяна беше дал два билета за балет, които Хрушчов не искаше — за „Ромео и Жулиета“ в Болшой.
— С какво се занимаваш след последната ни среща? — попита Нина, докато се разхождаха из парка и пиеха хладка оранжада, купена от една сергия.
— Работя.
— И това ли е всичко?
— Обикновено отивам в кабинета час преди Хрушчов, за да се погрижа всичко да е готово за него: документите, които му трябват, чуждите вестници, разни досиета, които може да поиска. Той често работи до късно вечерта и аз почти никога не си тръгвам преди него — искаше му се да покаже работата си точно толкова вълнуваща, колкото беше. — Нямам много време за друго.
— Димка си беше такъв и в университета — обади се Валентин. — Работа, работа, работа.
За щастие, Нина явно не намираше живота на Димка скучен.
— И наистина ли си всеки ден с другаря Хрушчов?
— Повечето.
— Къде живееш?
— В Правителствения дом — това беше елитна жилищна сграда недалеч от Кремъл.
— Много хубаво.
— С майка ми — додаде Димка.
— И аз бих живяла с майка си, за да имам апартамент в тази сграда.
— Обикновено и сестра ми близначка живее с нас, но сега е в Куба. Тя е репортерка в ТАСС.
— Бих искала да ида в Куба — отвърна Нина с копнеж.
— Куба е бедна страна.
— Мога да го преживея при климат без зима. Представи си да танцуваш на плажа през януари.
Димка кимна. Той се вълнуваше от Куба по-иначе. Революцията на Кастро показа, че строгият съветски праволинеен социализъм не е единствената възможна форма. Кастро имаше нови и различни идеи.
— Надявам се Кастро да оцелее — каза той.
— Че защо не?
— Американците вече веднъж нахлуха в Куба. Заливът на свинете беше провал, но отново ще опитат, с по-голяма армия — вероятно през 1964, когато президентът Кенеди се кандидатира за преизбиране.
— Ужасно! Не може ли нещо да се направи?
— Кастро опитва да постигне мир с Кенеди.
— Ще успее ли?
— Пентагонът е против, а консервативните конгресмени вдигат шумотевица, затова цялата идея няма да стигне доникъде.
— Ние трябва да подкрепим кубинската революция!
— Съгласен съм. Но и нашите консерватори не харесват Кастро. Те не са убедени, че той е истински комунист.
— Какво ще стане?
— Зависи от американците. Може да оставят Куба на мира. Но не смятам, че са толкова умни. Моето предположение е, че ще продължат да тормозят Кастро, докато той реши, че единственото място, където може да търси помощ, е Съветският съюз. И така рано или късно ще ни помоли за защита.
— Ние какво можем да направим?
— Добър въпрос.
Валентин ги прекъсна.
— Гладен съм. Имате ли нещо за хапване у дома, момичета?
— Разбира се — отговори Нина. — Купих месо за яхния.
— Тогава какво чакаме? По пътя ние с Димка ще купим бира.
Взеха метрото. Момичетата имаха апартамент в сграда на стоманения тръст, където работеха. Жилището беше малко: спалня с две единични легла, дневна с диван пред телевизора, кухня с малка маса и баня. Димка предположи, че Анна е отговорна за възглавниците с дантелки на дивана и изкуствените цветя във вазата върху телевизора, а Нина е купила раираните завеси и плакатите с планински пейзажи по стените.