Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Бернд падна като камък.
Тълпата се пръсна.
Бернд удари тротоара с болезнен звук.
После остана да лежи неподвижно.
Три дни по-късно Бернд отвори очи, погледна Ребека и каза:
— Здравей.
— О, слава Богу — рече Ребека.
Беше обезумяла от тревога. Лекарите бяха казали, че Бернд ще дойде в съзнание, но тя не можеше да повярва, докато не го видя. Претърпя няколко операции, а през останалото време беше тежко упоен. Сега за пръв път тя видя проблясък на разум по лицето му.
Като се мъчеше да не плаче, Ребека се приведе над болничното легло и го целуна по устните.
— Ти се върна. Толкова се радвам.
— Какво стана? — попита той.
— Падна.
Той кимна.
— Покрива. Помня. Но…
— Полицаят сряза въжето ти.
Бернд погледна тялото си.
— Гипсиран ли съм?
Ребека копнееше той да дойде на себе си, но и се ужасяваше от този момент.
— От кръста надолу — отговори тя.
— Не… не мога да помръдна краката си. Не ги чувствам — той се огледа панически. — Ампутирани ли са?
— Не — Ребека пое дълбоко дъх. — Счупил си повечето кости в краката си, но не можеш да ги почувстваш, защото гръбначният ти стълб е частично прекъснат.
Бернд размисли продължително.
— Ще се оправи ли? — попита той.
— Докторите казват, че нервите може и да заздравеят, макар и бавно.
— И…
— И в крайна сметка можеш да възстановиш някои функции от кръста надолу. Но ще бъдеш в инвалидна количка, когато излезеш от болницата.
— Казват ли за колко време?
— Казват… — тя трябваше да положи усилия да не се разплаче. — Трябва да си готов за възможността да е завинаги.
Бернд извърна поглед.
— Аз съм сакат.
— Но сме свободни. Ти си в Западен Берлин. Избягахме.
— Избягах, за да се озова в инвалидна количка.
— Не го мисли така.
— Какво ще правя, по дяволите?
— Измислила съм го — Ребека говореше много по-твърдо и уверено, отколкото се чувстваше. — Ще се ожениш за мен и ще се върнеш към учителството.
— Няма такава вероятност.
— Вече телефонирах на Анселм Вебер. Нали помниш, че сега той е директор на училище в Хамбург. Има места и за двама ни от септември.
— Учител в инвалидна количка?
— Какво значение има? Пак ще можеш да обясняваш физиката така, че и най-глупавото дете в класа да разбере. За това не ти трябват крака.
— Ти не искаш да се омъжиш за сакат човек.
— Не искам. Но искам да се омъжа за теб. И ще го направя.
Бернд заговори с горчивина.
— Не можеш да се омъжиш за някой, който не функционира от кръста надолу.
— Слушай ме — отвърна тя страстно. — Допреди три месеца аз не знаех какво е любов. Току-що те намерих и няма да те губя. Избягахме, оцеляхме и ще живеем. Ще се оженим, ще преподаваме в училище и ще се обичаме.
— Не знам.
— От теб искам само едно. Не трябва да губиш надежда. Ще се изправяме срещу всички трудности заедно и ще решаваме всички проблеми заедно. Аз мога да се справя с всяко затруднение, стига да съм с теб. А сега ми обещай, Бернд Хелд, че никога няма да се предадеш. Никога.
Последва дълго мълчание.
— Обещай — каза тя.
Той се усмихна.
— Ти си тигрица.
Част трета
Остров
1962
14.
Димка и Валентин се возеха на виенското колело в парка Горки заедно с Нина и Анна.
След като Димка беше привикан от ваканционния лагер, Нина беше тръгнала с някакъв инженер, но после бяха скъсали, затова сега отново беше свободна. Междувременно Валентин и Анна вече бяха двойка: той преспиваше в апартамента на момичетата през повечето почивни дни. Освен това, Валентин на няколко пъти казваше на Димка, че да се прави секс с една жена подир друга е просто фаза, през която мъжете минават на младини, което беше показателно.
„Би трябвало и аз да съм такъв късметлия“, мислеше си Димка.
В първите топли почивни дни на краткото московско лято, Валентин предложи двойна среща. Димка се съгласи с готовност. Нина беше умна и силна; тя го предизвикваше, а той харесваше това. Но преди всичко тя беше секси. Димка често мислеше с какво желание го беше целувала. Толкова много искаше да го направи пак. Спомняше си как зърната на гърдите й стърчаха в студената вода. Питаше се дали тя изобщо мисли за онзи ден на езерото.