Време на мъчения [bg]

Въпросът беше дали Пери Лътър се беше натъкнал на разровената земя случайно и бе решил да я разкопае от чисто любопитство или беше станал свидетел на заравянето на телата. Момчето може и да не беше кандидат за МЕНСА, но Оберон познаваше вродената му съобразителност. Пери харесваше горите и всички знаеха, че се отдалечава на километри, но винаги успява да се върне сам — освен ако някой не го докараше с кола, защото всички в окръга го познаваха.

Виждаше много, но и много дърдореше.

Полицията не беше потвърдила официално самоличността на човека, открил заровените тела, но и без специалните му ресурси за Оберон нямаше да е трудно да се досети, че е Пери Лътър. А и Хенкел не го бе отрекъл, когато го споменаха в „Шелби“. Само че сега излизаше, че е възможно Пери не просто да се е натъкнал на гроба. Щеше да се наложи Оберон да говори с него, и то далеч от майка му и баща му, които го пазеха като мечка малките си.

Тревожеше го и частният детектив, когото Лусиъс и Джабал бяха срещнали в Портланд, след което се бе наложило да очистят Грифин, за да не се разприказва, пък и за да задоволят жаждата за кръв на Мариус. С малко късмет смъртта на Грифин щеше да пресече любопитството на този Паркър, но Оберон вече беше решил, че трябва да го проучи — за всеки случай. В Отреза нямаше интернет, нито кабелна телевизия; само няколко предплатени телефона, които сменяха на всеки две седмици. Оберон трябваше да отиде в някое интернет кафене извън окръга, за да потърси информация за Паркър.

Оставаше и проблемът с шериф Едуард Хенкел. Оберон искаше да го разкара, но се беше примирил, че ще почака до изборите. Хората в окръга харесваха Хенкел и той с лекота бе спечелил първия си мандат, ала скоро стана ясно, че не е никак приятелски настроен към Отреза. Все пак в началото бяха избягвали сериозни конфронтации. Напоследък обаче Хенкел проявяваше подчертана враждебност и Оберон реши, че не го иска за свой враг още четири години. Вече беше съставил списък с влиятелни личности, към които щяха да се обърнат с учтиви молби, подкупи или заплахи — в зависимост от човека, — за да осигурят недотам инициативен шериф на окръг Пласи.

Откриването на телата на Килиан и Хъф обаче беше най-непосредствената заплаха за Отреза. След срещата с Хенкел в закусвалнята Оберон вече беше сигурен, че шерифът ще използва всички възможности на разследването срещу тайната общност в сърцето на окръга. Може би вече се беше задействал — кой знае с кого беше разговарял или какви приятели имаше на щатско или федерално ниво. Не че беше трудно да се убие шериф — Ръс Дъгар го беше разбрал в сетните си мигове, — но последствията не бяха толкова леки.