Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Следващото по важност бе възможността да прехвърлям тук хора и стоки по най-бързия начин. С този хеликоптер и самолета мога да прелитам до Дъблин за по-малко от два часа. Освен това и двете машини са снабдени с инфрачервени наблюдателни системи, с които мога да прехвърлям в реално време всякаква информация на земните станции.
Хеликоптерът направи кръг над Дънклийв. Килмара погледна в екрана на ИЧЕН — успя да забележи серия от метални стълбове, подредени на разстояние един от друг.
— Микровълнова бариера, телевизионни камери и други такива измишльотини — каза Фицдуейн. — Технологични нещица, с които сега можеш да се снабдиш учудващо лесно. Естествено нито една от системите не е защитена от грешки, но вече никой не може да приближи незабелязано до замъка по земя, а пък за въздуха съм инсталирал и радар.
Пилотът направи вираж над морето и полетя, следвайки бреговата ивица, към огромния викториански замък, построен в готически стил и известен на острова като колежа Дрейкър. Последния път, когато Килмара го бе видял, замъкът беше със заковани прозорци. Сега те блестяха, прясно боядисани, всичко беше подредено, виждаха се няколко паркирани коли в двора. Той също беше заобиколен с микровълнова защита и разни други наблюдателни устройства.
— Знам, че от известно време островът ти е харесал за тренировъчен плац за рейнджърите — каза Фицдуейн. — Много добре. Съгласен съм. Можем да сключим сделка. Аз имам нужда от сигурност, ти имаш нужда от място. Можеш да обитаваш едно от крилата на Дрейкър и да тренираш твоите рейнджъри чак до морския бряг.
— А наем? — попита Килмара, който винаги беше притеснен за намирането на финансови средства.
— Съвсем малко, докато ти ръководиш рейнджърите. Договорът може да се анулира с едномесечно предизвестие. Аз трябва да поддържам направените подобрения. А вие трябва да оправяте всички щети, които сте нанесли. И още нещо — целият остров да се засекрети като военна територия с ограничен достъп. Искам да издигна няколко сгради и нямам намерение да се бавя с молби за разрешение за строеж — той каза нещо по уредбата на пилота и хеликоптерът зави и се насочи към Дънклийв, като летеше с голяма скорост ниско над земята. — Ще поговорим по-късно. Гостите ни трябва да дойдат всеки момент.
Приземиха се в двора на замъка. Към тях се приближи един джип „Роувър“, спря и от него слязоха трима японци.
Първият беше Йошокава. Вторият, нисък и с достопочтен вид, беше непознат за Фицдуейн. Третият посетител беше една изключително привлекателна жена.
Вторият японец беше представен като Сабуро Еноке, заместник-главен инспектор на Токийското столично управление на полицията, известен сред своите подчинени като Паяка.
Жената беше госпожица Чифуне Танабу. Тя тъкмо даваше визитната си картичка, когато небесата сякаш се отвориха и потоци дъжд се изляха върху незащитената група. Всички бегом се скриха в сградата.
Голямата зала беше подготвена за съвещанието. Различни аудио-визуални помощни средства бяха разположени на необходимите места. До едната стена бяха наредени дъски на подвижни стативи.
Отвън небето беше притъмняло и дъждът шибаше по дългата остъклена стена. Фицдуейн предложи да затворят плъзгащите се щори, за да се изолират от красивата, но потискаща картина отвън. Гостите с усмивка отказаха.
— Свикнали сме на оскъден пейзаж в градска среда — каза Йошокава. — Гледката към открито море е рядко удоволствие за нас, независимо от времето.
Всички седнаха и тогава Йошокава започна да говори.
— Нашето събиране е продиктувано от изключителни интереси, защото въпросите, които ще се повдигнат тук, при нормални обстоятелства никога не биха се обсъждали от толкова различни по произход хора. Засегнати са национални интереси, а никоя страна не желае да показва недостатъците си на публично място. Но ние сме уверени, че имаме работа с хора, на които може да се доверим, а също и че тук ни водят общи интереси. Сега давам думата на Еноке-сан, заместник-главен инспектор на Токийското столично управление на полицията.