![Красива мистерия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/0/krasiva-misteriya-bg-download.jpg)
Красива мистерия [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-460-1
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Красива мистерия [bg]». Краткое содержание книги:
— Вашият началник сякаш пожъна успех — наведе се брат Шарл към Бовоар.
— Oui. Чудя се за какво си говорят.
— И аз — каза докторът. — Никога не съм успявал да изтръгна от брат Симон нещо повече от сумтене. Макар че това го прави отличен пазач.
— Мислех, че брат Люк е пазачът.
— Той е portier, охранява портата. Симон има друга работа. Той е вярното куче пазач на абата. Никой не може да припари до отец Филип, без да получи одобрението на брат Симон. Той е много предан на абата.
— А вие? Вие предан ли сте му?
— Той е абатът, нашият водач.
— Това не е отговор, mon frére — каза Бовоар. Беше успял да се извърне от брат Реймон към монаха лекар, когато монахът техник се бе протегнал за още сайдер.
— Вие от хората на абата ли сте, или от хората на приора?
Погледът на лекаря, досега дружелюбен, изведнъж се изостри, докато изучаваше Бовоар. После той отново се усмихна.
— Аз съм неутрален, инспекторе. Като Червения кръст. Просто обгрижвам ранените.
— Много ли са? Говоря за ранените.
Усмивката на брат Шарл се изпари от лицето му.
— Достатъчно са. Разрив като този, в манастир с доскоро щастливи обитатели, наранява всички.
— Включително и вас?
— Oui — призна докторът. — Но аз наистина не вземам страна. Не би било уместно.
— А за другите уместно ли е?
— Никой не се е стремил към това — каза лекарят с нотка на раздразнение в иначе дружелюбния глас. — Не сме се събудили една сутрин с намерението да се разделим на отбори. Като в игра на "Али Баба". Случи се бавно и мъчително. Като да те изкормят, да ти извадят вътрешностите. Една гражданска война не може да бъде цивилизована. — Тогава погледът на монаха се откъсна от Бовоар и се насочи първо към Франкьор, настанен до абата, а сетне към Гамаш, от отсрещната страна на масата. — Което, предполагам, ви е известно.
Бовоар за малко да отрече, ала премълча. Монахът знаеше. Всички знаеха.
— Той добре ли е? — попита брат Шарл.
— Кой?
— Главният инспектор.
— Защо да не е добре?
Брат Шарл се поколеба, загледан в лицето на Бовоар. После сведе поглед надолу към собствената си спокойна ръка.
— Треморът. На дясната му ръка. — Той отново погледна към Бовоар. — Сигурен съм, че сте забелязали.
— Забелязал съм, но е добре.
— Не питам от нездраво любопитство, искам да сте наясно — настоя брат Шарл. — Подобен тремор може да е знак за някакъв сериозен проблем. Забелязал съм, че ту се появява, ту изчезва. Например точно в момента ръката му изглежда стабилна.
— Случва се, когато началникът е уморен или под стрес.
Лекарят кимна.
— Отдавна ли го има?
— Не — отвърна Бовоар, стараейки се да не звучи отбранително. Знаеше, че началникът му не се впечатлява особено дали някой е забелязал, че дясната му ръка трепери понякога.
— Значи не е паркинсон?
— Ни най-малко — отвърна Бовоар.
— Тогава къде е причината?
— Едно раняване.
— Ясно — каза брат Шарл и отново погледна към главния инспектор отсреща. — Белегът на лявото му слепоочие.
Бовоар мълчеше. Съжаляваше, че е обърнал гръб на брат Реймон и дългия списък от строителни и други катастрофи, причинени на абатството от некадърни абати, начело с отец Филип. Вече искаше пак да се обърне. Да слуша за артезиански кладенци, за септични ями, за носещи стени.
Всичко друго, само да не обсъжда раните на началника. И съответно онзи ужасен ден в изоставената фабрика.
— Ако му трябва нещо, в лазарета имам едно-друго.
— Той ще се оправи и сам.
— Не се и съмнявам. — Брат Шарл замълча и задържа погледа на Бовоар. — Но понякога всички имаме нужда от помощ. В това число и вашият началник. Имам релаксанти и болкоуспокояващи. Просто му предайте.
— Ще му предам — каза Бовоар. — Merci.
Бовоар продължи да се храни. Но думите на монаха не му даваха мира. Бавно се просмукваха в собствените му рани. Все по-дълбоко и по-дълбоко.
Релаксанти.
Накрая удариха дъното и се уталожиха в тайната стая на Бовоар.
И болкоуспокояващи.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
Когато обядът приключи, главен инспектор Гамаш и Бовоар се върнаха в кабинета на приора, за да обсъдят записките си.
На Бовоар — за основи. На Гамаш — за кокошки.
— Това не са обикновени кокошки, а порода "Шантиклер" — възторжено съобщи Гамаш. Бовоар никога не беше сигурен дали ентусиазмът му е искрен, или преиграва, но имаше своите подозрения.
— Ах, да, благородната "Шантиклер".